— Откога сте тука? — решавам да се понамеся в тоя разговор.
— Че откога? Три години има ли бе, Радков? — пита Салих.
— Уха… И минават.
— Брей-е-ей, че ние пенсия ще вържем тука бе, на тоя камък! — зачудено цъка Салих и продължава като на себе си: — Що хора дойдоха и си отидоха, що хора минаха и заминаха!… Поогледат се, постудуват, ровнат тук-там и — хайде-е-е, дру-у-ум!… Няма лавки, топли манджи както в „Антонивановци“. Вятър и студ!
— Зарежи ти манджите, ами нямаше къде да стъпиш! — възпламенява се аго Шабан. — Дива работа! Я чакай! — дига той ръка, — дъждът като че премина, да вървиме ли?
— Няма защо да бързаме… нека да видим какво е изписал инженерът! — заявява Салих и поглежда изкриво Димитър Радков, който се е изправил до прозорчето и гледа навън. — Слушай, Радков, я го попитай!
Радков за минутка-две се поколебава, след това тръгва към вратата, но в това време тя се отваря и в бараката влиза мъж с приятно, бръснато лице, по всяка вероятност инженерът. Аго Шабан, Салих и другият с плетената шапка, който нищо не е проговорил досега, му стават на крака.
— Сто четиридесет и осем! — обявява инженерът още от вратата. — Доволни ли сте?
Мъжете бързо се споглеждат, но не казват нищо. Аго Шабан подава стол на инженера:
— Седни бе, другарю Томов.
Почувствувал, че нещо не е в ред, инженер Томов не гледа в стола, а в Салиха и в Радков.
Да не ви се вижда малко? Ето! — показва им той изчислението, което държи в ръката си. — Черно на бяло: сто шейсет и два кубика, пета категория, по…
— Защо пета?… Та това пета ли е? — Салих отива бързо в ъгъла на бараката, взима парче камък и го подава на инженера. — Тоя кремък пета?
— Слушай — започва инженерът примирително, — ако е за категорията, вярно е, че тоя камък може да премине и в шеста, но в такъв случай какво става, гледай какво става? — Той на бърза ръка пресмята нещо и подава листа на Салиха. — Двеста двайсет и два лева месечна заплата!… Никой няма да признае такова нещо. Горе, в дирекцията, ще кажат: той ачик-ачик е надписвал на работниците. Как е възможно средната заплата на останалите да е сто тридесет и шест, а групата на Димитър Радков да хвърли над двете майки.
— Като хвърчи над плана, защо да не хвърчи над двете майки? С осемдесет и седем процента сме над стотя. Площадката вместо за двайсет и четири дена, колкото беше по плана, я изринахме за девет и половина дни! Тъй ли беше?
— Яки са бе, другарю инженер — идва на помощ и аго Шабан. — Там е сичката беля. Тоя Радков вчера ме повдигна с едната си ръка… Спори му! Крепи сто и десет оки снага, не като мене шейсет и две… с доламата и потурите!
— Ама не вярват бе, другари!
— Ще им се докаже! — обажда се неочаквано мълчаливият с плетената шапка. — Ще им се докаже горе на тия писари! Нека да отиде Радков да им попремери в шепата си вратовете!
— Стига съм ходил! — обажда се неохотно Радков, стеснен от това, че е въвлечен в тоя спор с инженера. — Като не вярват…
— Като не вярват, фотографирай се бе, на снимката не могат да не вярват! Фотографирай се! — развива своето предложение Салих. — Да ти видят боя!
— Не е в боя, а в силата! Има хора адам-бойлии, но кашкави! А тоя хем висок, хем всичко е у него сила. Трябва да се види каква му е силата, а, другарю Томов, тъй ли е? — пита аго Шабан.
Инженер Томов, явно слисан от необикновеното предложение, още се колебае какво да реши. Но Салих връхлита с нови убедителни доводи:
— Право ли е да губим заради това, че на някой си не му се вярвало да има хора с две и повече норми? Право ли е, а?
Инженер Томов го гледа в очите, попримигва, а след това отсича:
— Добре-е… ще го фотографираме! Излезте вънка, пък аз ще си взема апарата.
Инженерът излиза. Радков, зачервен и смутен, се опипва за брадата и мърмори, че са решили с него да си направят сеир, но Салих и мълчаливият безцеремонно го завличат навън. Дъждът е спрял и през облаците се показва, също тъй смутено и срамежливо като Радков, февруарското слънце.
Аго Шабан се е така засмял и засиял, че ушите му са се намерили чак на врата. Той поправя миньорката на Радков и гласно съжалява:
— Да можех да ти дам моите мустаки, ама на-а, не може!
Инженер Томов излиза от бараката с апарат, нагласява блендата и премерва разстоянието.
— Приготви се!
Радков се вдървява на шосето, Салих и мълчаливият отстъпват, само аго Шабан е нещо недоволен и сумти: