— КАЖИ СИ ГАТАНКАТА.
— Тича, но не върви, има уста, но не говори, има легло, но не спи, има глава, но не плаче. Що е то?
— НЕ Е ЛОША! НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ СУЗАНА ЩЕ ВЗЕМЕ ПРИМЕР ОТ ТЕБ, ДЖЕЙК, СИН НА ЕЛМЪР. ОТГОВОРЪТ БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ОЧЕВИДЕН ЗА ВСЕКИ, КОЙТО ИМА МАЛКО МОЗЪК В ГЛАВАТА СИ, НО НЕЗАВИСИМО ОТ ВСИЧКО, ТОВА Е РЕКАТА.
— Благодаря, Блейн-сай, ти отговори вярно.
Джейк докосна три пъти гърдите си с лявата си ръка и седна. Сузана го прегърна и стисна рамото му. Момчето я погледна с благодарност.
Роланд се изправи и рече:.
— Хайл, Блейн.
— ХАЙЛ, СТРЕЛЕЦО.
Гласът на Блейн отново беше весел… вероятно заради поздрава. Сузана го чуваше за пръв път. „Какво ли е това «хайл»“ — зачуди се тя. Сети се за Хитлер и това я накара да се замисли за самолета, който бяха видели преди Луд. Джейк твърдеше, че е немски. В него имаше мумия на някакъв мъж.
— КАЖИ СИ ГАТАНКАТА, РОЛАНД, И ДАНО ДА БЪДЕ ХУБАВА.
— Хубавите дела красят човека. Ето я — кое е това животно, което заран ходи на четири крака, по пладне на два, а вечер на три?
— НАИСТИНА Е ХУБАВА — позволи си да отбележи Блейн. ЛЕСНА, НО ХУБАВА. ОТГОВОРЪТ Е ЧОВЕКЪТ. КАТО БЕБЕ ПЪЛЗИ НА РЪЦЕ И КРАКА, КАТО ВЪЗРАСТЕН ХОДИ НА ДВА КРАКА, А КОГАТО ОСТАРЕЕ, СИ ПОМА ГА С БАСТУН.
Гласът му изразяваше самодоволство и Сузана изведнъж установи интересен факт — мразеше този високомерен убиец. Ненавиждаше Блейн, независимо дали беше машина или някакво същество. Хрумна й, че щеше да изпитва същото, дори ако той не застрашаваше живота им с това глупаво състезание.
Роланд обаче съвсем не изглеждаше смутен.
— Благодаря, Блейн-сай, ти отговори вярно.
Седна, без да докосва гърдите си, и погледна Еди, който излезе на пътеката между седалките.
— Какво става, мой човек? — попита той.
Роланд изтръпна и поклати глава, закривайки очи с осакатената си дясна ръка. Блейн мълчеше.
— Блейн? Там ли си?
— ДА, НО НЕ СЪМ В НАСТРОЕНИЕ ЗА ГЛУПОСТИ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК. КАЖИ СИ ГАТАНКАТА. ПОДОЗИРАМ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ТРУДНА ВЪПРЕКИ ГЛУПАВОТО ТИ ПОЗЬОРСТВО. ОЧАКВАМ Я С НЕТЪРПЕНИЕ.
Младежът погледни Роланд, който му махна, сякаш го подканяше: „Казвай! В името на баща си, говори!“ — и се вторачи в маршрутната карта, където зелената точка току-що бе минала Райлиа. Сузана се досети какво мисли Еди — Блейн вече бе разбрал, че се опитват да проверят способностите му с разнообразни гатанки и го приемаше радушно.
Сърцето й се сви, когато се изпариха надеждите да намерят бърз и лесен начин за спасение.
4
— Не знам каква ще ти се стори, но мисля, че е трудничка — започна Еди. Отговорът не им бе известен, защото последните страници от „Що е то?“ бяха откъснати, но това едва ли имаше значение — не бяха длъжни да знаят отговорите.
— ЩЕ Я ЧУЯ И ЩЕ ПРЕЦЕНЯ.
— Кажеш ли нещо, веднага се руши. Що е то?
— ТИШИНАТА — НЕЩО, ЗА КОЕТО ЗНАЕШ МАЛКО, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК — без да се замисля, отговори Блейн и сърцето на младежа се сви.
Не беше необходимо да се съветва с другите. Отговорът беше очевиден. И когато го чу толкова бързо, изтръпна. Тайно се беше надявал да затрудни Блейн с една-единствена гатанка. Беше изпитвал същото всеки път, когато вземеше заровете в някой бар и заложеше на седемнадесет, играейки на „двайсет и едно“. Чувството, че си непогрешим, защото това си ти — най-добрият, единственият и неповторимият.
— Да — въздъхна той. — Тишината — нещо, за което знам малко. Благодаря, отговори вярно.
— НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ СИ НАУЧИЛ НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ.
„Шибан механичен лъжец“ — помисли младежът. Самодоволният тон се бе завърнал в гласа на Блейн и за миг на Еди му се стори интересно, че една машина може да изразява такъв широк спектър от чувства. Заложили ли ги бяха великите старци или в един момент Блейн сам си бе създал емоционална двойничка? Малка двуполюсна красавица, с която да прекарва дългите десетилетия и векове.
— ИСКАТЕ ЛИ ДА СЕ ОТТЕГЛЯ, ЗА ДА СЕ КОНСУЛТИРАТЕ?
— Да — отговори Роланд.
Маршрутната карта се обагри в яркочервено. Еди се обърна към Стрелеца. Роланд се престори на невъзмутим, но миг преди това младежът зърна нещо ужасно — мимолетно изражение на пълна безнадеждност. Никога не бе го виждал, дори когато Роланд умираше от ухапванията на чудовищните омари, нито когато беше насочел револвера срещу него, или когато Гашър бе пленил Джейк.