Сви рамене, поклати глава и отново потърка лицето си.
— Не че съм ги забравил. Но сякаш изобщо не са били в главата ми. Предполагам, че и с мен става онова, което се случва с останалия свят.
— Променяш се — каза Сузана и го погледна състрадателно. Той издържа на погледа й само секунда-две. Сякаш го изгаряше. — Като всичко останало тук.
— Да, опасявам се, че е така. — Стрелецът се обърна към Джейк. Устните му бяха стиснати, а погледът — изпитателен.
— Ще бъдеш ли готов с гатанките от твоята книга, когато те повикам?
— Да.
— Добре. И не унивай. Състезанието още не е свършило.
Навън приглушеното пращене на електричество спря.
— ЗАХРАНИХ БАТЕРИИТЕ СИ И ВСИЧКО Е НАРЕД — съобщи Блейн.
— Чудесно — сухо подхвърли Сузана.
— Есно — съгласи се Ко, имитирайки ироничния й тон.
— ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВА НЯКОЛКО ПРЕВКЛЮЧВАНИЯ. ЩЕ ТРАЕ ОКОЛО ЧЕТИРИЙСЕТ МИНУТИ И ЩЕ СТАНЕ АВТОМАТИЧНО. ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ НАШЕТО СЪСТЕЗАНИЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ. МНОГО МИ ХАРЕСВА.
— Все едно влакът за Бостън превключва от електричество на дизел — каза Еди. Гласът му прозвуча така, сякаш не беше с тях, а някъде другаде.
— Еди? — обади се Сузана. — Какви ги…
Роланд докосна рамото й и поклати глава.
— НЕ ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ НА ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК — каза Блейн с подигравателния си, весел глас.
— Точно така — съгласи се младежът. — Не обръщайте внимание на Еди от Ню Йорк.
— ТОЙ НЕ ЗНАЕ ХУБАВИ ГАТАНКИ. НО ТИ ЗНАЕШ МНОГО, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД. КАЖИ МИ ОЩЕ ЕДНА.
И докато Стрелецът изпълняваше желанието на Блейн, Джейк се замисли за последното си есе. „Блейн е опасен — бе написал там. — Блейн е опасен и това е истината.“ И действително беше така.
Това беше голата истина.
След по-малко от час Блейн Моно отново потегли.
4
Сузана наблюдаваше със страх и интерес как проблясващата точка се приближи към Дашървил, отмина го и пое по последната отсечка по пътя за дома си. Движението на точката показваше, че Блейн бе намалил скоростта сега, след като беше превключил на батерии. Стори й се, че и осветлението във вагона на бароните е по-слабо, но в края на краищата това нямаше голямо значение. Блейн можеше да стигне до крайната си спирка в Топика с хиляда километра в час вместо с хиляда и триста, но и в двата случая последните му пътници щяха да загинат.
Роланд също установи, че паметта му отказва да се подчини, но не се отказа. Както винаги. Откакто бе започнал да я учи да стреля, Сузана волю-неволю го обикна — изпитваше към него смесица от възхищение, страх и състрадание. Мислеше, че никога няма да го хареса и останалата част от Дета Уокър, живееща в нея, може би винаги щеше да го мрази заради начина, по който я бе разобличил, но независимо от това обичта й към него беше силна. В края на краищата беше спасил живота и душата на Еди Дийн, нейният любим. Трябваше да го обича заради това, ако не за друго. Но подозираше, че го обича повече, защото той никога не се предаваше. Явно не знаеше значението на думата „отстъпление“, дори когато беше отчаян… както явно бе в момента.
— Блейн, къде можеш да намериш пътища без коли, гори без дървета и градове без къщи?
— НА КАРТАТА.
— Отговори вярно, Блейн-сай. Следващата. Денем слуга, нощем господарка. Що е то?
— МЕТЛАТА, СТРЕЛЕЦО. ДРУГИЯТ ВАРИАНТ Е: ПЕДЯ ЧОВЕК, ЛАКЪТ БРАДА. НО ТВОЯТА ВЕРСИЯ МИ ХАРЕСВА ПОВЕЧЕ.
Роланд не обърна внимание на забележката му.
— Двамина братя се гонят и все не могат да се стигнат. Що е то?
— ДЕНЯТ И НОЩТА.
— Благодаря, Блейн-сай, отговори вярно.
Осакатената дясна ръка на Роланд отново се плъзна по дясната страна на лицето му — обичайният жест на безпокойство — и звукът от почесването със загрубелите нокти накара Сузана да потрепери. Джейк седеше с кръстосани крака на пода и с ожесточена съсредоточеност го наблюдаваше.
— Крака няма, а върви. Уста няма, а говори. Що е то, Блейн?
— ЧАСОВНИКЪТ.
— По дяволите — прошепна момчето и стисна устни.
Сузана погледна Еди и изпита мимолетно раздразнение. Изглежда, бе изгубил интерес към онова, което ставаше. Беше „изключил бушоните“, както се изразяваше на странния си жаргон от осемдесетте години. Хрумна й да го сръга с лакът и да го разсъни, после си спомни жеста на Роланд и се отказа. От непроницаемото изражение на лицето му не можеше да се разбере дали размишлява, но вероятно го правеше.