— Тогава отговори на гатанката, ако можеш.
— ТОВА НЕ Е ГАТАНКА! — почти изблея Блейн. — ТОВА Е СМЕШКА ЗА ГЛУПАВИ ДЕЦА, ЗА ДА СЕ КИКОТЯТ НА ПЛОЩАДКАТА ЗА ИГРА!
— Отговори веднага, инак ще обявя края на състезанието и нашият ка-тет — за победител — каза Роланд. Говореше самоуверено. — Трябва да отговориш, защото се оплакваш от глупостта на гатанката, а не от нарушаване на правилата, за които се споразумяхме.
Последва още едно чаткане, но този път много по-силно. Еди изтръпна. Ко сви уши. Минаха три секунди — най-дългата пауза до този момент, после Блейн каза:
— МОКРА. ЧУВСТВАМ СЕ ОМЪРСЕН, ЧЕ ОТГОВОРИХ НА ТАКАВА НЕДОСТОЙНА ГАТАНКА.
Еди вдигна дясната си ръка и потърка палеца и показалеца.
— КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА, ГЛУПАВО СЪЩЕСТВО?
— Това е най-малката цигулка на света, която свири „Сърцето ми изпомпва тъмночервена пикня за теб“ — отговори младежът и избухна в неконтролируем смях. — Но да оставим настрана тъпия нюйоркски хумор и да продължим със състезанието. Защо полицаите носят колани?
Осветлението във вагона на бароните започна да премигва. Със стените също ставаше нещо странно — ту избледняваха и ставаха прозрачни, ту отново добиваха плътност. На Еди му се повдигна.
— Блейн? Отговори!
— Отговори — повтори Роланд. — Иначе ще обявя края на състезанието и ти ще трябва да изпълниш обещанието си.
Нещо докосна лакътя на Еди. Погледна надолу и видя малката, хубаво оформена ръка на Сузана. Хвана я, стисна я и се усмихна. Надяваше се, че усмивката му е по-самоуверена от начина, по който се чувстваше. Щяха да спечелят състезанието — почти беше убеден, — но нямаше представа какво щеше да направи Блейн, ако и когато го стореха.
— ЗА… ДА ДЪРЖАТ ПАНТАЛОНИТЕ СИ ЛИ? — После тонът му стана категоричен и той повтори въпроса като твърдение. — ЗА ДА ДЪРЖАТ ПАНТАЛОНИТЕ СИ. ГАТАНКА, ОСНОВАВАЩА СЕ НА ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРОСТОТИЯТА НА…
— Правилно. Браво, Блейн. Но не се опитвай да печелиш време. Няма да стане така. Следващата е…
— НАСТОЯВАМ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА ЗАДАВАШ ТЕЗИ ГЛУП…
— Тогава спри влака — прекъсна го Еди. — Щом си толкова ядосан, спри, и ще престана.
— НЯМА.
— Добре, тогава да продължим. Как ще познаеш, че в хладилника е влизал стон?
Последва още едно чаткане, този път толкова силно, че сякаш прониза тъпанчетата на ушите им като с шиш. Пауза от пет секунди. Примигващата зелена точка на маршрутната карта беше толкова близо до Топика, че осветяваше името на града като неонова светлина всеки път, когато проблеснеше. После Блейн отговори:
— ПО ОТПЕЧАТЪЦИТЕ ОТ СТЪПКИ В МАСЛОТО.
Това беше правилният отговор на загадката — шега, която Еди бе чул за пръв път в уличката зад „Дейли“ или на някое подобно място за събиране, но Блейн явно бе платил висока цена, за да я разбере. Осветлението във вагона на бароните премигваше по-лудешки от всякога и от стените се чуваше леко бръмчене — звукът, който трансформаторът издава, преди да изгърми.
От маршрутната карта засия розова светлина.
— Престани! — извика малкият Блейн. — Престани! Убиваш го!
„А ти какво мислиш, че той прави с нас, келеш?“ — помисли Еди.
Хрумна му да застреля Блейн с гатанката, която Джейк бе казал край огъня онази нощ — зелено е, тежи сто тона и живее на дъното на океана. Моби Сопола! Но се отказа. Искаше да излезе извън границите на логиката и можеше да го направи, без да надвишава нивото на третокласник, за да прецака Блейн завинаги. Защото независимо от разнообразните емоции, които неговите сложни двуполюсни електрически вериги му позволяваха да имитира, той си оставаше то — компютър.
— Защо хората отиват в леглото, Блейн?
— ЗАЩОТО… ЗАЩОТО… ПО ДЯВОЛИТЕ, ЗАЩОТО…
Някъде под тях се разнесе тихо стьржене и изведнъж вагонът на бароните силно се наклони наляво. Сузана изпищя. Джейк падна на коленете й. Стрелецът ги подхвана.
— ЗАЩОТО ЛЕГЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОТИДЕ ПРИ ТЯХ, ДА ТЕ ВЗЕМАТ ДЯВОЛИТЕ! ДЕВЕТ МИНУТИ И ПЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ!
— Откажи се, Блейн — рече Еди. — Спри, преди напълно да съм съсипал мозъка ти. Ако не се предадеш, това ще стане. И двамата го знаем.
— НЕ!
— Знам един милион такива шегички. Цял живот съм ги слушал. Залепнали са в паметта ми като мухи на мухоловка. Какво ще кажеш? Искаш ли да се предадеш?