— „Никога не викай бурята, освен ако не искаш да се разрази“ — каза тя. — И това е добър съвет, независимо какво си мисли този господин Глупчо.
— Една точка за теб — Еди се ухили.
— Очка! — каза Ко, имитирайки го перфектно.
— Обяснете ми всичко това — каза меко Роланд. — Ще ви чуя. Ще споделя вашия кеф. И трябва да го направя сега!
2
Разказаха му историята, която почти всяко американско дете от двадесети век знае — за канзаското момиче на име Дороти, което било отнесено от ураган и изоставено със своето кученце в страната на Оз. В магистрала И-70 пък имаше път с жълти павета, който служел горе-долу за тази цел, и там се срещаха вещици — както добри, така и лоши. Имаше и ка-тет, съставен от Дороти, Тото и трима техни приятели, срещнати по пътя. Всеки от тях имал
(и мечка, и рибка, и зайче, и птичка)
някакво желание и точно с Дороти новите приятели на Роланд (и той самият) се отъждествяваха — най-вече: тя искаше да намери пътя към дома си.
— И понеже я посъветвали да тръгне по жълтия път към Оз — каза Джейк, — така и сторила. Срещнала останалите по пътя, горе-долу както ти нас, Роланд…
— Макар че не приличаш много на Джуди Гарланд — вметна Еди.
— … и най-накрая пристигнали. В Оз, в Изумрудения дворец и при онзи, който живеел там. — Погледна към стъкления дворец пред тях, който ставаше все по-зелен под слънчевите лъчи, и след това се обърна към Роланд.
— Да, разбирам. Какъв е бил този Оз? Барон? Или крал?
Тримата отново се спогледаха.
— Това е по-сложно — обясни Джейк. — Той е бил нещо като мошеник…
— Какво е това?
— Лъжец. Само приказки и никакви действия. Но може би най-важното е, че Магьосникът идвал от…
— Магьосник? — прекъсна го Роланд. Стисна рамото на Джейк с осакатената си дясна ръка. — Защо го наричаш така?
— Защото такова е заглавието, сладур! — каза Сузана. — Магьосникът от Оз! — Тя нежно, но здраво го хвана за ръката и я свали от рамото на Джейк. — Нека да го доразкаже. Няма нужда да изцеждаш думите от него.
— Заболя ли те? Джейк, извинявай.
— Не, добре съм — каза момчето. — Не се притеснявай. Дороти и приятелите й имали много приключения преди да открият, че Магьосникът бил мошеник. Не можел да даде на Лъва смелост, на Плашилото мозък или сърце на Тенекиения човек. И най-лошото, не бил способен да върне Дороти в Канзас. Имал балон, но излетял без нея. Не мисля, че е искал да го направи, но така станало.
— Ако съдя по това как ми разказваш историята — замислено каза Роланд, — приятелите на Дороти вече си имали всичко, за което толкова силно са копнеели.
— Това е поуката — съгласи се Еди. — И може би затова децата обичат тази книга. Но Дороти била пленница в Оз, нали разбираш. Тогава се появила Глинда. Глинда Добрата. В знак на благодарност, задето я отървали от две зли вещици, Глинда показала на Дороти как да използва червените си обувки, които тя самата й била подарила.
Еди взе червените обувки, които бяха предназначени за него.
— Глинда казала на Дороти да чукне три пъти токовете на червените обувки. Това щяло да я върне обратно в Канзас. И така станало.
— Как свършва историята?
— Всъщност — каза Джейк, — книгата станала толкова популярна, че авторът написал още поне хиляда истории за Оз…
— Аха — рече Еди. — Всичко освен може би „Наръчник на Глинда за добри дела“.
— … и имаше дори някаква щура версия, наречена „Магът“, в която главните герои са негри…
— Наистина ли? — попита Сузана. Изглеждаше изумена.
— Каква нестандартна концепция!
— … но в случая е важна първата история, нали? — завърши Джейк.
Роланд приклекна и пъхна длани в ботушите, които бяха оставени за него. Вдигна ги, огледа ги и пак ги сложи на земята.
— Дали трябва да си ги сложим, как мислите? Тримата му приятели от Ню Йорк се спогледаха със съмнение. Накрая Сузана заговори от името на всички им:
— Най-добре не сега. Твърде много лоши духове има наоколо.
— Такуро духове! — промърмори под носа си Еди и добави:
— Слушай, най-добре да ги вземем с нас. Ако е казано, че трябва да ги обуваме, мисля, че ще разберем когато му дойде времето. А дотогава смятам, че трябва да внимаваме за мошеници, които поднасят подаръци.