5
— Добре — каза Джейк, когато всички си бяха сложили червените обувки (помисли си, че изглеждат невероятно глупаво, особено тези на Еди). — Ще броя до три и ще чукнем токовете заедно! Ето така! — Той чукна обувките си веднъж, ясно… и вратата потрепери като платно, издувано от силен вятър. Сузана изписка. Последва басов, мелодичен звън откъм Зеления дворец, като че ли самите стени вибрираха.
— Това май ще свърши работа — каза Еди. — Предупреждавам те обаче, че няма да пея „Под дъгата“. Това не влиза в договора ми.
— Дъгата е тук — каза меко Стрелецът, протягайки осакатената си ръка към портата.
Това заличи усмивката от лицето на Еди:
— Да, знам. Малко съм изплашен, Роланд.
— Аз също — каза Стрелецът и наистина бе пребледнял.
— Хайде, захарче — намеси се Сузана. — Брой, преди да съм изгубила търпение.
— Едно… две… три!
Те чукнаха токовете заедно: чук-чук-чук. Този път вратата се разтърси много по-яростно, цветовете на пръчките станаха по-ярки. Последвалият звън беше по-силен, по-мелодичен — звук на кристал, по който чукат с дръжката на нож. Стените отвърнаха с мелодия, която накара Джейк да потрепери, отчасти от удоволствие, отчасти от болка.
Но портите не се отвориха.
— Какво… — започна Еди.
— Сетих се — възкликна Джейк. — Забравихме Ко!
— Исусе Христе! — промърмори Еди. — Напуснах родния своя свят, само за да видя как едно хлапе се опитва да слага обущета на някакъв проклет скунк. Застреляй ме, Роланд, преди да съм откачил.
Роланд не му обърна внимание — наблюдаваше как Джейк седна на земята и извика:
— Ко! Ела тук!
Животинчето се приближи и позволи на момчето да му нахлузи червените кожени ботушки. После Ко ги подуши и очаквателно изгледа Джейк.
Момчето щракна токовете си три пъти, взрян в животинчето, докато го правеше и сякаш забрави за дрънченето на портата и мекия звън на стените на Зеления дворец.
— Сега си ти, Ко!
— Ко!
Животинчето се претърколи по гръб като куче, което се прави на умряло, след това погледна краката си с отвратено изумление.
— Роланд, помогни ми. Ко знае какво трябва да направи, но няма представа как. — Джейк погледна към Еди. — И недейда правиш забавни забележки, става ли?
— Добре. Без коментари, Джейк. Мислиш ли, че Ко трябва да го направи сам този път, или пак ще трябва групово усилие?
— Само той, струва ми се.
— Няма да навреди и ние да чукнем заедно с Мич — каза Сузана.
— С кой Мич? — попита Еди.
— Няма значение. Хайде, Джейк, Роланд. Бройте отново.
Еди хвана предните лапи на Ко, а Роланд внимателно стисна задните му крака. Ко нервно ги погледна — все едно очакваше да го подхвърлят, — но не трепна.
— Едно, две, три!
Джейк и Роланд леко чукнаха предните и задните лапи на Ко една в друга. В същото време щракнаха и токовете на собствените си обувки. Еди и Сузана направиха същото.
Този път се чу дълбоко „бонг“ като стъклен гонг. Черната пръчка в средата на портите не се отвори, а се разпадна, парчета обсидианово стъкло се разхвърчаха във всички посоки. Ко скочи, измъкна се от хватката на Джейк и Роланд и изтича встрани. Седна на прекъснатата бяла линия на магистралата. Ушите му бяха присвити, гледаше към портата и скимтеше.
— Хайде! — каза Роланд. Приближи се до лявото крило и бавно го отвори. Спря в края на огледалния двор — висок, слаб мъж в износени джинси, избеляла риза и невъобразими червени каубойски ботуши. — Нека влезем и видим какво има да ни казва Магьосникът от Оз.
— Ако още е там — каза Еди.
— О, мисля, че е — промърмори Роланд. — Да, убеден съм, че е там.
Тръгна към вътрешната врата и празната караулка до нея. Останалите го последваха.
Ко вървеше последен, препъваше се в червените си ботушки и спираше от време на време да подуши отражението си в огледалната повърхност.
— Ко! — викна на зверчето под себе си и забърза след Джейк.
ТРЕТА ГЛАВА. МАГЬОСНИКЪТ
1
Роланд спря пред караулката, надникна вътре и вдигна онова, което лежеше на пода. Останалите го настигнаха и се скупчиха около него. Предметът приличаше на вестник и точно това си беше, макар и да изглеждаше наистина странно. Не беше КАПИТАЛ ДЖЪРНЪЛ, който се издаваше в Топика, нито пък съдържаше новини за смъртоносна зараза.