— Това са глупости, хлапе — каза му.
— Н-не… Това е Блейн… не е мъртъв…
— Мъртъв е и още как! Това не е като съобщенията по училищна уредба… кой е бил наказан и кой трябва да се яви в шеста стая. Схващаш ли?
— Какво? — Джейк погледна към него, устните му бяха влажни и трепереха, а погледът му беше объркан. — Какво имаш пред…
— Тези тръби са високоговорители. Даже и писукането на мишка може да звучи страховито през стереосистема с дванадесет тонколони. Не си ли спомняш филма? Трябва да звучи величествено, защото това е измама, Джейк — просто измама.
— КАКВО МУ КАЗВАШ, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК? НЯКОЯ ОТ ТВОИТЕ ТЪПИ, ПЛИТКОУМНИ МАЛКИ ШЕГИЧКИ? НЯКОЯ ОТ СКАПАНИТЕ ТИ ГАТАНКИ?
— Аха — каза Еди. — Тази например става: „Колко биполярни компютри са нужни, за да смениш електрическа та крушка?“ Кой си ти, приятелче? Знам много добре, че не си Блейн Моно, така че кой си?
— Аз… съм… ОЗ! — избумтя гласът. Стъклените колони проблеснаха, както и тръбите зад трона. — ОЗ ВЕЛИКИЯТ. ОЗ МОГЪЩИЯТ. А ТИ КОЙ СИ?
Сузана придвижи инвалидната си количка до основата на мътнозелените стъпала, водещи към трона.
— Аз съм Сузана Дийн, малката и осакатената — каза тя. — И бих искала да бъда учтива, но не и с някакъв боклук. Тук сме, защото се предполагаше, че трябва да сме — иначе защо си ни оставил обувките?
— КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН, СУЗАНА? КАКВО ЖЕЛАЕШ ДА ПОЛУЧИШ, МАЛКА СТРАХЛИВКЕ?
— Ти знаеш. Искаме онова, което желаят всички, доколкото знам — да се върнем отново у дома, защото нищо не може да се сравни с родния дом. Ние…
— Не можеш да си идеш вкъщи! — прошепна Джейк. — Не можеш да се върнеш вкъщи, е казал Томас Улф и това е истината.
— Това е лъжа, сладък — каза Сузана. — И то нагла. Можеш да се върнеш вкъщи. Само трябва да намериш подходящата дъга и да минеш под нея. Ние я намерихме, останалото, както знаеш, е въпрос на дълъг поход.
— БИ ЛИ СЕ ВЪРНАЛА В НЮ ЙОРК, СУЗАНА ДИЙН? ЕДИ ДИЙН? ДЖЕЙК ЧЕЙМБЪРС? ТОВА ЛИ ИСКАТЕ ОТ ВЕЛИКИЯ И МОГЪЩ ОЗ?
— Ню Йорк вече не е наш дом — отвърна Сузана. Изглеждаше много малка, но въпреки това безстрашна, седнала в количката си в подножието на огромния, пулсиращ трон. — Нито пък Гилеад е дом за Роланд. Върни ни на Пътя на лъча. Там искаме да отидем, защото това е нашият път за дома. За единствения дом, който имаме.
— МАХАЙТЕ СЕ! — изкрещя гласът от тръбите. — МАХАЙТЕ СЕ И СЕ ВЪРНЕТЕ УТРЕ! ЩЕ ОБСЪДИМ ЛЪЧА ТОГАВА! КАКТО Е КАЗАЛА СКАРЛЕТ, УТРЕ Е НОВ ДЕН.
— Не — викна Еди. — Ще го обсъдим сега.
— НЕ ПРЕДИЗВИКВАЙ ГНЕВА НА ВЕЛИКИЯ И МОГЪЩ ОЗ! — изрева гласът, а тръбите яростно проблясваха при всяка дума. Сузана беше убедена, че това е предназначено да ужасява, но го намери по-скоро за забавно. Беше като да гледаш търговец, който демонстрира детски играчки. „Хей, дечковци! Когато говорите, тръбите сияят ярко! Опитайте и ще видите!“
— Захарче, най-добре ме изслушай сега — каза. — Не бива да предизвикваш гнева на хора с револвери. Особено когато живееш в стъклена къща.
— КАЗАХ ДА ДОЙДЕТЕ УТРЕ!
Червен дим отново заизлиза от процепите. Беше по-гъст този път. Пътната карта на Блейн се стопи и се смеси с него. Този път димът оформи лице, обрамчено с дълга коса.
„Това е човекът, когото Роланд е застрелял в пустинята — помисли си с изумление Сузана. — Това е онзи Джонас. Знам, че е той!“
Сега Оз им проговори с леко разтреперан глас:
— ДА НЕ БИ ДА ЗАПЛАШВАТЕ ВЕЛИКИЯ ОЗ? — Устните на грамадното лице от дим, увиснало над седалката на трона, се разтегнаха в яростно и нетърпеливо озъбване. — ВИЕ, НЕБЛАГОДАРНИ СЪЗДАНИЯ! О, ВИЕ, НЕБЛАГОДАРНИЦИ!
Еди гледаше в съвсем друга посока. Очите му се разшириха и той сграбчи ръката на Сузана.
— Виж! — прошепна. — Господи, Сузи, погледни към Ко!
Животинчето не се интересуваше от димни призраци, независимо дали бяха пътни карти, мъртви Големи ковчези или просто специални ефекти от вариететен спектакъл отпреди Втората световна война. Беше видял (или подушил) нещо много по-интересно.
Сузана сграбчи Джейк, обърна го и му посочи зверчето. Видя очите на момчето да се изпълват с разбиране малко преди Ко да стигне нишата в стената. Беше отделена от голямата зала със зелена завеса. Ко протегна дългата си шия, хвана завесата със зъби и дръпна здраво.