— Ела! — казва Еди. — Не бива да го оставяме сам.
Вървят скупчени по начин, който при други обстоятелства би бил комичен. Сега не е — те и тримата отчаяно се нуждаят от приятелски допир.
Роланд стои и гледа към леглото. Взира се като хипнотизирай. Може би се опитва да си представи Мартин там заедно с майка си; може би си припомня Сюзан, с която никога не е спал в истинско легло. Джейк вижда мъглявия му профил в тройното огледало от другата страна на стаята, поставено в алков. Това тройно огледало се издига зад малка масичка, която момчето разпознава — тоалетка е.
Стрелецът се отърсва от своите мисли. Ужасните му ботуши изглеждат като ботушите на човек, преминал през река от кръв.
— Майко!
Пристъпва към леглото и дори се навежда, като че ли си мисли, че тя може да се крие отдолу. Ако се крие някъде, тя не е там; обувките, видени от Джейк зад завесата, са женски, и силуетът, който сега се появява в дъното на късия коридор, точно зад вратата на спалнята, носи рокля.
Джейк вижда и други неща. Разбира проблемите на Роланд с родителите му преди Еди и Сузана да ги осъзнаят, защото собствените родители на Джейк са отчасти като тях: Елмър Чеймбърс е Стрелец от телевизията, а Мегън Чеймбърс е преспала много нощи при болни приятели. Нищо от това не му е казвано директно, но той някак си знае: той е споделял кеф с родителите си и знае каквото трябва да знае.
Той знае нещо и за Роланд: че е видял майка си в магьосническата топка. Именно Габриел Дисчейн, току-що върнала се от изгнанието си в Дебария, Габриел, която ще признае на съпруга си прегрешението си и мислите си след банкета, която ще измоли прошката му и ще бъде върната отново в леглото му… и когато Стивън заспи, след като са се любили, ще забие нож в гърдите му… или може би само леко ще одраска рамото му с него, без дори да го събужда. Резултатът ще е един и същ.
Роланд е видял всичко това в топката, преди най-накрая да предаде проклетото нещо на баща си, и е успял да го спре. За да спаси живота на Стивън Дисчейн, биха казали Еди и Сузана, ако можеха, да прозрат в нещата, но Джейк притежава мъдростта на нещастните деца, и е по-наясно от тях, Роланд го е направил, за да спаси и живота на майка си. Да и даде последен шанс да преоткрие здравия разум, последна възможност да застане на страната на съпруга си и да се държи както трябва. Последен шанс да се откаже от Мартин Броудклоук,
Разбира се, че ще го направи, Роланд е видял изражението й през онзи ден, колко нещастна е тя. Не би могла да избере магьосника. Ако успее да я накара да разбере…
И тъй, без да схваща, че още веднъж е попаднал в капана на юношеските убеждения — Роланд не може да разбере, че нещастието и срамът често не са пречка за желанието, — е дошъл да говори с майка си, да я умолява да се върне при съпруга си преди да е станало твърде късно. Спасил я е от нея самата веднъж, ще й каже, но не може да го стори отново,
И ако тя все още не желае, мисли си Джейк, или се опитва да го отпрати, преструвайки се, че не знае за какво говори той, ще й даде избор: да напусне Гилеад с негова помощ — сега, тази нощ — или да бъде окована във вериги утре сутрин, като предателка, която вероятно ще бъде обесена като готвача Хакс,
— Майко? — провиква се той, без да забележи силуета, застанал в сенките зад него. Пристъпва още по-напред в стаята и сега силуетът се раздвижва. Вдига ръце. Държи нещо в тях. Не оръжие, Джейк вижда поне това, но е нещо странно, прилича на змия…
— Роланд, внимавай! — изпищява Сузана и гласът и е като магически ключ. Има нещо на тоалетката — стъклената топка, разбира се; Габриел я е откраднала — това ще занесе на любовника си като отплата за проваленото от сина й убийство — и сега тя светва, като че в отговор на гласа на Сузана. Разпръсва върху тройното огледало ярка розова светлина, която залива цялата стая. В тази светлина, в това тройно огледало Роланд най-сетне вижда фигурата зад себе си.
— Господи! — пищи ужасен Еди Дийн. — Божичко, Роланд! Това не е майка ти, това е…
Всъщност дори не е жена, вече не — това е нещо като жив труп в изпоцапана от пътя черна, рокля. Останали са само няколко кичура коса на главата й, на мястото на носа й зее дупка, но очите й още сияят, а змията около врата й е жива. Дори в ужаса, който изпитва, Джейк има време да се учуди дали я е взела изпод същия, камък, където е намерила, убитата, от Роланд.