— Тогава не се дръж така — каза Еди. — Или се отнасяй с нас като преди.
— Истината е следната: наистина убивам приятелите си. И не съм сигурен, че мога да понеса това да се случи отново. Особено с Джейк… Аз… Няма значение. Нямам думи да го опиша. Но за пръв път, откакто се обърнах и убих майка си, може би намерих нещо по-важно от Кулата.
— Предполагам, че мога да го разбера.
— Също и аз — намеси се Сузана. — Но Еди е прав за ка.
— Тя взе бележката. — Роланд, не можеш да говориш за това.
— … ка, — после да се откажеш само защото са ти се изчерпали запасите ти от воля и търпение.
— Воля и търпение са отлични думи — отбеляза Роланд, — но има и една лоша, която означава същото нещо. Нарича се обсебвам.
Тя отхвърли това с нетърпеливо свиване на рамене:
— Захарче, всичко това е въпрос на ка, или ка не съществува. — Тя хвърли бележката.
— Както и да го наричаш, пак си си мъртъв, ако те сполети — каза Роланд. — Раймър, Торин, Джонас, майка ми…
Кътбърт… Сюзан! Само ги попитай. Който и да е от тях. Ако можеш.
— Пропускаш най-важната част — каза Еди, — не можеш да ни отпратиш. Не осъзнаваш ли това, глупако? Дори ако имаше врата, не бихме минали през нея. Или греша?
Погледна към Джейк и Сузана. Те поклатиха глави. Дори Ко стори същото.
— Ние се променихме — промълви Еди. — Ние… — Сега на него му липсваха думи. Как би могъл да изрази желанието си да види Кулата… и също така силното си желание да продължи да носи револвера с ръкохватка от сандалово дърво.
— Това е ка! — промърмори. Нищо друго не му дойде на ум, но беше задоволително обяснение.
— Ака! — повтори Роланд след моментно колебание. Тримата смаяно го зяпнаха.
Роланд от Гилеад се беше пошегувал.
4
— Не разбрах само едно от всичко, което видяхме — каза колебливо Сузана. — Защо майка ти се криеше зад завесата, когато ти влезе, Роланд? Да не би да е имала намерение да…
— Прехапа устни, сетне добави: — Да не е искала да те убие?
— Ако се е канела да го стори, нямаше да избере колан за оръжие. Самият факт, че ми е приготвила подарък — а той точно това и беше, инициалите ми бяха отбелязани на него — предполага, че е имала намерение да ме моли за прошка. Че се е променила…
„Знаеш ли го със сигурност или само ти се иска да вярваш?“ — зачуди се Еди. Беше въпрос, който никога не би задал. Роланд беше преминал през достатъчно изпитания, беше успял да ги върне на Пътя на лъча чрез разкриването на този кошмарен край на посещението в апартамента на майка му, и това беше достатъчно.
— Мисля, че се криеше от срам — каза Стрелецът. — Или защото е искала да обмисли как да ме заговори. Или как да ми обясни…
— А топката? — нежно го попита Сузана. — Беше ли тя на шкафчето, където я видяхме? И откраднала ли я беше тя от баща ти?
— Отговорът ми е положителен и за двата въпроса. Въпреки че… дали я е откраднала? — Явно задаваше въпроса на самия себе си. — Баща ми знаеше много неща, но понякога ги пазеше в тайна.
— Както е знаел, че майка ти и Мартин са любовници? — попита Сузана.
— Да.
— Но… едва ли вярваш, че баща ти би ти позволил да… да…
Роланд я погледна с разширени, мътни очи. Сълзите му бяха пресъхнали, но когато се опита да й се усмихне, не успя.
— Да е позволил на сина си да убие жена му ли? Не, не бих казал. Въпреки че ми се иска, не мога. Това, че би предизвикал такова нещо да се случи като човек, който си играе на „замъци“… не мога да повярвам. Но дали би позволил на ка да следва курса си? Да, най-вероятно.
— Какво стана с топката? — попита Джейк.
— Не знам. Бях припаднал. Когато се съвзех, още бях сам, а майка ми лежеше мъртва. Никой не беше чул изстрелите — стените на замъка са от масивен камък, а и цялото крило най-вероятно е било празно. Кръвта й се беше съсирила. Коланът, който беше изработила, беше окървавен, но аз го взех и си го сложих. Носех този кървав дар доста години и как го загубих е друга история — ще ви я разкажа някой път, защото е свързана с търсенето на Кулата… Но все пак някой бе влизал и бе взел кълбото на Магьосника.