— Рия? — попита Еди.
— Съмнявам се. Видях я отново, знаете ли… — Той млъкна, но в очите му се появи мрачен блясък. Еди го беше виждал преди и знаеше, че означава смърт.
Джейк беше взел бележката и посочи към малката рисунка под съобщението:
— Знаеш ли какво е това?
— Струва ми се, че е сигулът на мястото, което посетих първия път с топката. Земята на име Тъндърклап! — Той ги огледа един по един. — Мисля, че там ще се срещнем отново с този човек — това нещо, — наречено Флаг! — Обърна се в посоката, откъдето бяха дошли, движейки се като сомнамбули. — Канзас, през който преминахме, беше неговият Канзас, а чумата, която е поразила земята, беше негова зараза. Или поне така си мисля.
— Но може и да не остане тук — каза Сузана.
— Може да се разпространи — прошепна Еди.
— В нашия свят — добави Джейк.
Все още загледан към Зеления дворец, Роланд промърмори:
— Във вашия свят или в някой друг…
— Кой е Пурпурният крал? — попита внезапно Сузана.
— Нямам представа.
Стояха смълчани и наблюдаваха как Роланд гледа към двореца, където беше срещнал лъжливия магьосник и истинския спомен, с което някак си беше отворил врата към собствения си свят.
„Нашият свят — помисли си Еди и прегърна Сузана. — Сега е наш свят. Ако се върнем в Америка, а сигурно ще ни се наложи преди това да приключи, ще бъдем странници в странна страна, независимо чие «кога» е там. Сега това е нашият свят. Светът на Лъчите, Пазителите и Тъмната кула!“
— Скоро слънцето ще залезе — каза той на Роланд и сложи колебливо ръка на рамото му. — Предлагам да тръгнем на път, докато още е светло.
— Да — съгласи се Роланд. Наведе се и вдигна раницата си.
— Ами обувките? — попита Сузана.
— Да ги оставим тук — предложи Еди. — Свършиха си работата. Сядай в количката, маце! — вдигна Сузана и й помогна да седне.
— Всички деца на Бога имат буйки! — промърмори Роланд. — Нали така беше, Сузана?
— Е — отбеляза тя, докато се наместваше — схванал си главното, сладур.
— Тогава без съмнение ще си намерим още обувки, ако Господ пожелае — каза Роланд.
Джейк надничаше в раницата си и разглеждаше вещите и храната, които бяха сложени там от неизвестна ръка. Измъкна опаковано пилешко краче, погледна го и се обърна към Еди:
— Как смяташ, кой е опаковал тези неща?
Еди вдигна вежди, сякаш питаше Джейк как може да е толкова глупав.
— Палавите елфи — отвърна, — кой друг? Да тръгваме.
5
Спряха до горичката, петима странници сред безлюдната земя. Пред тях, пресичайки равнината, се полюшваше ивица трева, точно съответстваща на лентата от облаци в небето.
Пътят на лъча. Някъде напред, където този Лъч се срещаше с останалите, се издигаше Тъмната кула. Еди си помисли, че ако вятърът духаше към тях, щеше да подуши и миризмата, която се излъчваше от каменните стени.
И силния аромат на рози.
Стисна ръката на Сузана. Тя взе ръката на Роланд, а той тази на Джейк. Ко спря на две крачки пред тях с вдигната глава, вдишваше есенния въздух, който разрошваше козината му с невидими пръсти, златистите му очи бяха широко отворени.
— Ние сме ка-тет — каза Еди. С учудване установи колко се е променил; беше станал непознат дори за себе си. — Ние сме един от многото.
— Ка-тет — повтори Сузана. — Един от многото.
— Точно така — съгласи се Джейк. — Напред!
„И мечка, и рибка, и зайче, и птичка“ — помисли си Еди. Отново поеха по Пътя на лъча и към Тъмната кула.
ПОСЛЕСЛОВ
Сцената, в която Роланд побеждава стария си учител Корт и отива при проститутката, беше написана през пролетта на 1970-та. Онази, в която бащата на Роланд се появява на следващата сутрин, беше сътворена през лятото на 1996-та. Въпреки че между двете събития в повествованието са изминали само шестнадесет часа, в живота на разказвача са изтекли двадесет и шест години. Но настъпи момент когато се озовах до леглото на проститутката, а от другата му страна стоях пак аз — единият от нас бе безработно момче с дълга черна коса и брада, а другият — преуспелият писател.