— Аз не съжалявам за хамута — рече Сузана. — Предпочитам да пълзя по тротоара, дори по дланите ми да полепнат дъвки.
— Не съм ги оставил — каза Роланд, пъхна ръка в плетеницата от ремъци и рязко ги дръпна.
Въжето мигновено се размота и Стрелецът го нави.
— Страхотен номер! — възкликна Джейк.
— Номер! — съгласи се Ко.
— Корт ли те научи на това?
— Да — усмихна се Стрелецът.
— Инструкторът от ада — добави Еди.
4
Докато вървяха към гарата, отново се чу тихото ромолене. Роланд се развесели, като видя, че тримата му спътници сбърчиха носове и свиха в погнуса устни. Приличаха на семейство Адамс и на истински ка-тет. Табелите с надписи сякаш леко трептяха, обгърнати от лятната мараня.
— Това от изтъняването ли е? — попита Джейк.
Роланд кимна.
— Ще можем ли да го заобиколим?
— Да. Изтъняванията са опасни като блатата, подвижните пясъци и тресавищата. Знаеш ли какво представляват тези неща?
— Да.
Сузана се обърна да погледне Блейн за последен път.
— Без глупави въпроси и глупави игри. — Обърна се към Стрелеца. — Какво мислиш за Берил Еванс, авторката на „Чарли Пуф-Паф“? Дали участва във всичко това? Възможно ли е да я срещнем? Бих искала да й благодаря.
— Вероятно е възможно — отговори Роланд, — но мисля, че не би трябвало. Моят свят е като огромен кораб, потънал прекалено близо до брега, за да бъде изхвърлен на сушата от вълните. Онова, което намираме, е интересно, дори може би полезно, но общо взето се натъкваме на безсмислени останки и развалини. Като това място тук.
— Не бих го нарекъл развалина. Погледни сградата. Металните й стени са поръждясали от водата, стичаща се от водосточните улеи под стрехите, но боята не се е олющила — каза Еди, застана пред вратите и прокара пръсти по стъклото. Ръката му остави четири ясни дири. — Прашно е, но не е напукано. Бих казал, че тази сграда не е била поддържана най-малко от… началото на лятото, може би.
Погледна Роланд, който сви рамене и кимна. Слушаше само с половин ухо. Вниманието му беше съсредоточено върху две неща — ромоленето на изтъняването и прогонването на спомените, които искаха да го завладеят.
— Но Луд запада и се руши от векове — каза Сузана. — Това място… може и да не е Топика, но всъщност много ми прилича на някое от онези ужасяващи градчета от „Зоната на здрача“. Вие сигурно не помните този филм, но…
— Аз го помня — казаха едновременно Еди и Джейк, после се спогледаха и се засмяха.
— Още го повтарят по телевизията — добави хлапето.
— Да, непрекъснато — съгласи се Еди. — Имаш право. Това място не е като Луд. Но и защо да бъде? Градът не е в същия свят като Луд. Не знам къде сме прекосили границата между световете, но…
Отново посочи към пътния знак на междущатска магистрала 70, сякаш това доказваше довода му.
— Ако е Топика, къде са хората? — попита Сузана.
Еди сви рамене и вдигна ръце — кой знае?
Джейк долепи лице до стъклото на вратата и надникна. Взира се няколко секунди, после видя нещо, което го накара бързо да се отдръпне.
— О-хо — рече той. — Нищо чудно, че градът е толкова тих.
Роланд се приближи до него и също надникна. Още преди да види онова, което Джейк бе съзрял, стигна до два извода. Първо, макар това да бе влакова гара, всъщност не беше спирка на Блейн… Второ, гарата наистина принадлежеше на света на Еди, Джейк и Сузана… но може би не беше от тяхното време.
„Това е изтъняване. Трябва да внимаваме.“ На една от дългите пейки в помещението лежаха два трупа. Съдейки по отпуснатите им, сбръчкани лица и почернели ръце, вероятно бяха гуляйджии, заспали на гарата след тежка веселба и изпуснали последния влак за домовете си. На стената зад тях имаше табела, на която пишеше „ЗАМИНАВАЩИ“, изредени бяха и имената на градовете и баронствата. Денвър, Уичита, Омаха. Роланд познаваше едноок комарджия на име Омаха. Беше умрял с нож в гърлото, докато раздаваше картите. Главата му бе отхвръкнала назад и фонтанът от кръв бе изпръскал тавана. От тавана на тази гара висеше красив часовник с четири циферблата. Стрелките му бяха спрели на 4:14. Роланд предположи, че никога вече няма да се завъртят. Печална мисъл… но и светът беше печален. Не видя други мъртъвци, но опитът му подсказваше, че щом има двама, по всяка вероятност ще има и повече.