— Да влезем ли? — попита Еди.
— Защо? — възрази Стрелецът. — Нямаме работа там. Пътят на Лъча не минава оттук.
— От теб би станал страхотен екскурзовод — раздразнено подхвърли младежът. — „Моля, никой да не се отделя от групата, не се отклонявайте от…“
Джейк го прекъсна с въпрос, който Стрелецът не разбра.
— Някой от вас има ли монета от двайсет и пет цента?
Хлапето гледаше Еди и Сузана. До него имаше квадратна метална кутия, на която със сини букви беше написано:
Еди поклати глава и се засмя.
— Някъде съм изгубил всичките си дребни монети. Вероятно докато съм се катерил по някое дърво, преди да се присъединиш към нас, в поредния си опит да не стана закуска на робот-мечок. Съжалявам.
— Чакай малко…
Сузана отвори чантата си и започна да рови. Роланд се ухили широко, въпреки притесненията си. Сузана беше типична жена. Разгърна смачканите носни кърпи, за да провери дали в тях няма нещо, извади пудриерата, огледа я, пусна я вътре, измъкна гребен, пусна и него…
Беше твърде заета, за да види Стрелеца, който мина покрай нея и измъкна пистолета й. Стреля само веднъж. Сузана изпищя, изтърва чантата и допря ръка до лявата страна на гърдите си, където беше празният кобур.
— Господи, как ме уплаши!
— Пази си оръжието. Иначе следващия път, когато някой ти го вземе, дупката може да е между очите ти, вместо в… Какво е това, Джейк? Някакво устройство, което казва новини? Или вътре има хартия?
— И двете.
Джейк изглеждаше стъписай. Ко се бе отдалечил от тях и недоверчиво гледаше как Роланд пъхна пръст в дупката от куршума в средата на ключалката на автомата за вестници.
Оттам се виеше тънка струя дим.
— Хайде — каза Стрелецът. — Отвори го.
Джейк дръпна дръжката, която за миг заяде, после отвътре нещо изщрака и вратичката се отвори. Автоматът беше празен. На задната стена пишеше: КОГАТО ВЕСТНИЦИТЕ СВЪРШАТ, МОЛЯ, ВЗЕМЕТЕ ДЕПОЗИТНИЯ ЕКЗЕМПЛЯР. Джейк го издърпа от телената щипка и всички се събраха около него.
— За Бога… — Шепотът на Сузана беше изпълнен с ужас и прозвуча обвинително. — Какво означава това? Какво се е случило!
Огромното заглавие на първата страница гласеше:
— Прочетете го на глас — каза Роланд. — Буквите са на вашата реч. Не ги разбирам, а искам да знам какво пише.
Джейк погледна Еди, който нетърпеливо кимна.
Хлапето разгърна вестника, разкривайки снимка (Стрелецът бе виждал такава; наричаха ги „фотографии“), която потресе всички. Крайезерен град, обхванат от пламъци. Отдолу пишеше: „ПОЖАРЪТ В КЛИВЛАНД Е НЕКОНТРОЛИРУЕМ“.
— Чети, дете! — подкани го Еди.
Сузана не каза нищо. Вече четеше репортажа. Джейк се прокашля, сякаш гърлото му изведнъж пресъхна, и започна.
5
— „Най-голямата криза в Америка — и вероятно в света — се задълбочи снощи, когато резистентният към всички антибиотици грип, известен като «капитан Трипс», продължи да се разпространява. Макар че за размерите на смъртността може само да се предполага, лекарите твърдят, че общият брой на жертвите е умопомрачителен: двадесет-тридесет милиона мъртви само в континенталната част на Съединените щати, е преценката на доктор Морис Хакфорд от болница «Сейнт Франсиз» в Топика. От Лос Анджелис, Калифорния, до Бостън, Масачузетс, в крематориуми, заводски пещи и сме тища горят трупове. От градската управа на Топика умоляват онези, които все още са добре и достатъчно силни да карат мъртвите си роднини на едно от следните три места: завода за преработка на отпадъци на север от Оукланд Билард Парк, сметищата в Хартланд Парк и на Шейсет и първа улица, източно от Форбс Фийлд. Придвижвайте се по Беритън Роуд. Магистралата е блокирана от катастрофирали автомобили и от най-малко един свален транспортен самолет на Въздушните сили, съобщават източниците ни.“