Сузана погледна Ко, който ги наблюдаваше сериозно.
8
Вечеряха увитите в листа деликатеси, които Еди наричаше „рулца по стрелбарски“, и когато падна мракът, седнаха по-близо до огъня и сложиха още дърва. Някъде на юг изкрещя птица и Еди си помисли, че това може би е най-самотният писък, който бе чувал през живота си. Говориха малко, както обикновено правеха по това време на денонощието. Сякаш часът, когато земята заменяше деня с нощта, беше специален и ги завладяваше с крепкото приятелство, което Роланд наричаше ка-тет.
Джейк даде на Ко парченца от изсушеното еленово месо от последното си руло. Сузана седеше на одеялото си и замечтано гледаше огъня. Стрелецът се бе вторачил в небето, където облаците бяха започнали да разбулват звездите. Еди също погледна нагоре и видя, че Старата звезда и Старата майка ги няма. На тяхно място светеха Полярната звезда и Голямата мечка. Това може и да не беше неговият свят, но все пак беше успокоителен. „Може би следващият свят“ — помисли си.
Когато птицата отново изкрещя в далечината, Еди се надигна и погледна Роланд.
— Щеше да ни разказваш нещо. Предполагам, че някоя вълнуваща история от младостта си. За Сюзан? Така ли се казваше онази жена?
Стрелецът продължи да гледа небето, после отмести очи към приятелите си. Изражението му беше такова, сякаш се извиняваше и изпитваше неудобство.
— Ще си помислите ли, че увъртам, ако поискам още един ден, за да поразсъждавам върху това? Или по-скоро една нощ, за да го сънувам. Това са стари и мъртви неща, но аз… — Той разсеяно махна с ръка. — Някои неща не намират лесно покой, дори когато са мъртви. Костите им стенат в земята.
— Има призраци — каза Джейк и в очите му Еди видя сянка от ужаса, който сигурно бе преживял в къщата на Дъч Хил, когато Портиерът бе излязъл от стената и протегнал ръце към него. — И понякога се връщат.
— Да, така е — съгласи се Роланд.
— Може би е по-добре да не мислим за това — предложи Сузана. — Понякога — особено когато знаеш, че ти предстоят трудности — е по-добре да се качиш на коня си и да заминеш.
Стрелецът внимателно обмисли думите й, сетне вдигна глава и я погледна.
— Утре край огъня ще ви разкажа за Сюзан. Обещавам, в името на баща си.
— Необходимо ли е да чуем тази история? — неочаквано попита Еди. Изненада се, като чу, че въпросът излезе от устата му, защото никой не изпитваше по-голямо любопитство от него за миналото на Роланд. — Искам да кажа, че ако наистина ти е неприятно… може би…
— Не съм сигурен дали е необходимо да я чуете, но мисля, че трябва да ви я разкажа. Нашето бъдеще е Кулата и за да отида при нея с открито сърце, трябва да дам покой на миналото си, доколкото мога. Не мога да ви разкажа всичко — в моя свят дори миналото е в движение и се пренарежда по множество съдбоносни начини, но тази история може да обобщи всички останали.
— От Дивия Запад ли е? — неочаквано попита Джейк.
Роланд го погледна озадачен.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, Джейк. Да, Гилеад е Баронство в Западния свят, както и Меджис, но…
— Няма начин да не бъде от Дивия Запад — прекъсна го Еди. — Всички истории на Роланд са такива.
Той легна и се покри с одеялото. От изток и от запад се чуваше слабото ромолене на изтъняването. Бръкна в джоба си, за да провери дали патроните, които Роланд му бе дал, още са там, и кимна със задоволство, когато ги докосна. Предполагаше, че през нощта ще може да спи без тях, но утре пак щяха да му трябват.
Сузана се наведе над него и го целуна по носа.
— Свърши ли за днес, мили?
— Да — отговори той и сключи ръце зад главата си. — Не всеки ден пътувам с най-бързия влак на света, унищожавам най-умния компютър и откривам, че всички са пукнали от грип. При това преди вечеря. Подобни тъпотии уморяват човека.
Усмихна се и затвори очи. Още се усмихваше, когато сънят го отнесе в обятията си.
9
В съня му всички стояха на ъгъла на Второ Авеню и Четиридесет и шеста улица и гледаха ниската ограда, зад която се намираше обраслият с бурени необитаем парцел. Бяха облечени в дрехи от Средния свят — пъстро съчетание от еленови кожи и стари ризи, завързани с кожени ремъци и връзки за обувки, но никой от пешеходците, бързащи по Второ Авеню, изглежда не ги забелязваше.