— Трогната съм, че искаш да се явиш с чиста рокля пред такава като мен! Колко си добричка! Не си ли съгласен, Мъсти?
Котаракът пак измяука и започна да ближе предната си лапа.
— Хайде, свърши работата си — каза Сюзан. — Платено ти е и аз ще се подчиня, но престани да ме дразниш.
— Знаеш какво трябва да направя, госпожичке.
— Не знам — отговори Сюзан. Отново беше на път да се разплаче. Сълзите пареха очите й, но нямаше да им позволи да потекат по лицето й. — Имам някаква представа, но когато попитах леля Кордилия дали съм права, тя ми каза, че ти ще се погрижиш за образованието ми в това отношение.
— Не иска да цапа устата си със съответните думи, нали? Е, няма нищо. Леля Рия ще ти каже всичко. Трябва да се уверя, че си непокътната, госпожичке. Възрастните хора го наричат доказване на целомъдрие. Ела при мен.
Девойката с нежелание пристъпи напред. Едрите й гърди почти докоснаха роклята на старицата.
— Ако някой дявол или демон е покварил духа ти, това ще омърси детето, което ще носиш. Оставя следи. Най-често е белег от смучене или от любовно ухапване, но има и други… Отвори уста!
Сюзан го направи и когато вещицата се наведе към нея, вонята стана толкова силна, че стомахът й се сви. Затаи дъх и се замоли на боговете това да свърши бързо.
— Изплези език и ми дъхни.
Рия помириса дъха й, после се отдръпна. Беше толкова близо, че момичето видя въшките, подскачащи в косите й.
— Дъхът ти е приятен. Обърни се.
Пръстите на старицата опипаха гърба и хълбоците й. Връхчетата им бяха студени като лед.
— Наведи се и разтвори бузите на дупето си, госпожичке. Не се срамувай. Рия е виждала много голотии през живота си.
Сюзан се изчерви. Сърцето й сякаш пулсираше в слепоочията. Сетне почувства как единият от онези леденостудени като на труп пръсти прониква в ануса й. Прехапа устни, за да не изпищи.
За щастие, проникването беше краткотрайно… но Сюзан се опасяваше, че ще има още едно.
— Обърни се.
Вещицата прокара ръце по гърдите й, леко побутна зърната с палци и внимателно ги огледа. Бръкна в пъпа на момичето, после изсумтявайки от усилието, се свлече на колене и опипа краката й.
— Вдигни левия си крак, момиче!
Сюзан го стори и се засмя нервно и пискливо, когато Рия докосна петата и погледна между пръстите й.
След като повтори процедурата с другия крак, старицата каза:
— Знаеш какво следва.
— Да. — Думата беше произнесена с разтреперан и припрян глас.
— Стой мирно, госпожичке. Всичко друго е наред. Чиста си като сълза. Но сега стигнахме до уютното кътче, което интересува Торин, там, където целомъдрието наистина трябва да бъде доказано. Затова стой мирно!
Сюзан затвори очи и се замисли-за конете, препускащи по Ската. Официално те бяха конете на Баронството, надзиравани от Раймър, съветник на Торин и министър на инвентара, но животните не знаеха това. Мислеха, че са свободни, а щом духът ти е свободен, какво друго има значение?
„Нека да бъда свободна в мислите си като конете, препускащи по Ската, и не и позволявай да ми причини болка. Моля те. А ако го стори, моля те, помогни ми да го понеса с достойно мълчание.“
Студените пръсти разделиха косъмчетата под пъпа й, спряха, после проникнаха в нея. Почувства болка, но само за миг. Не беше силна, но най-неприятното беше унижението и погнусата от докосването на вещицата.
— Колко си тясна! — извика Рия. — Но Торин ще се погрижи за това. А що се отнася до теб, ще ти кажа една тайна, която превзетата ти леля с дългия нос, стиснати устни и кесия и малки, настръхнали гърди никога не е знаела: дори момиче, което е непокътнато, може от време на време да изпита тръпка, ако знае как.
Пръстите на вещицата обвиха малката пъпка плът в началото на срамните устни на Сюзан. В един ужасяващ миг момичето помисли, че ще ощипят чувствителното място, което понякога я караше да затаява дъх, когато се търкаше в седлото, докато яздеше. Но пръстите го погалиха… и тя с ужас установи, че топлината, която усети, съвсем не е неприятна.
— Мъничката копринена пъпчица — изтананика старицата и пръстите й започнаха да се движат по-бързо.
Сюзан почувства как бедрата й неволно се люшнаха напред и после се замисли за алчното, своенравно лице на вещицата, озарено от розовата светлина, излъчваща се от сандъчето, и как платнената торбичка със златните монети висеше от сбръчканите устни като повръщано и топлината, която усети, изчезна. Разтреперена, се дръпна назад. Ръцете, коремът и гърдите й настръхнаха.