Хрумна й, че младежът може да се извини, дори да започне да заеква, но той само кимна спокойно и замислено — нещо, което й допадна.
— Тогава качете се. Ще вървя до вас и няма да ви безпокоя с приказките си, ако не желаете да разговаряме. Късно е и, както казват, разговорът омръзва, след като луната залезе.
Тя поклати глава, смекчавайки отказа си с усмивка.
— Не. Благодаря за любезността, но няма да е хубаво, ако някой ме види да яздя с непознат посреднощ. Нали знаете, че репутацията на една млада дама не е бяла риза, която може да се почисти с лимонов сок.
— Наоколо няма никого — каза младият мъж с влудяващо разумен глас. — Пък и виждам, че сте уморена. Хайде, сай…
— Моля ви, не ме наричайте така. Кара ме да се чувствам стара като… — Поколеба се за миг, обмисляйки думата вещица, която й хрумна най-напред. — Възрастна жена.
— Добре тогава, госпожице Делгадо. Сигурна ли сте, че не искате да яздите?
— Напълно. И без това не бих яздила в рокля, господин Диърборн, дори да бяхте мой брат. Неприемливо е.
Той стъпи на стремето, прехвърли се през седлото и отново стъпи на земята. Държеше сгъната дреха. Може би пончо.
— Можете да покриете краката си с това. Дрехата е широка. На баща ми е, а той е по-висок от мен.
Погледна за миг към хълмовете на запад и Сюзан видя, че е красив. Почувства лека тръпка и за хиляден път й се прииска мръсната вещица да бе вършила с ръцете си само работата, която се искаше от нея, колкото и да беше неприятна. Не желаеше да гледа този хубав странник и да си спомня за докосването на Рия.
— Не — промълви. — Благодаря ви още веднъж, но трябва да откажа.
— Тогава ще вървя до вас и Ръшър ще ни бъде официален придружител — весело отговори младежът. — Поне до покрайнините на града няма да има кой да ни види и да си помисли нещо лошо за едно напълно порядъчно момиче и горе-долу порядъчно момче. И там ще сваля шапка и ще ви пожелая лека нощ.
— Бих искала да не го правите. Наистина. — Тя прокара ръка по челото си. — За вас е лесно да кажете, че няма кой да ни види, но понякога очите са навсякъде. Пък и в момента положението ми е малко… деликатно.
— Ще вървя с вас — повтори той и лицето му стана сериозно, — Времената са лоши, госпожице Делгадо. Тук, в Меджис, сте далеч от неприятностите, но понякога ръцете им са дълги.
Сюзан понечи да възрази и да му каже, че дъщерята на Патрик Делгадо може да се грижи за себе си, после си спомни за новите хора на кмета и колко хладнокръвно я оглеждаха, когато вниманието на Торин бе насочено другаде. Видя онези тримата, когато тръгна за колибата на вещицата. Тях ги чу да се приближават и си отдъхна зад една пиния (отказваше да мисли, че се е скрила). Отиваха в града и в момента по всяка вероятност пиеха в „Почивка за пътника“ и щяха да продължат, докато Станли Руйз затвореше пивницата, но все пак не беше съвсем сигурна. Можеше да се върнат.
— Ами щом не мога да ви разубедя, добре тогава — въздъхна тя раздразнено и примирено — чувства, каквито всъщност не изпитваше. — Но само до първата пощенска кутия, на госпожа Бийч. Там е краят на града.
Младежът отново докосна шията си и направи още един от онези смешни и очарователни поклони — единият крак протегнат напред, сякаш се готвеше да спъне някого, и петата — забита в земята.
— Благодаря, госпожице Делгадо!
„Поне не ме нарече сай — помисли тя. — Това вече е нещо.“
2
Сюзан очакваше, че младежът ще бъбри като сврака, въпреки обещанието си да мълчи, защото познатите й момчета правеха така. Не беше суетна, но смяташе, че наистина е хубава, макар и само защото момчетата не млъкваха и не преставаха да се влачат подир нея. Този сигурно щеше да й задава въпроси, които градските момчета не би трябвало да задават — на колко години е, винаги ли е живяла в Хамбри, живи ли са родителите й и още петдесетина, също толкова скучни, но свеждащите се до едно — има ли сериозен приятел.
Но Уил Диърборн не я попита нито за училището й, нито за семейството или за приятелите й. Бе установила, че това е най-обичайният подход момчето да разбере дали има евентуалния съперник в ухажването. Уил Диърборн само вървеше до нея. Държеше юздата на Ръшър и гледаше на изток, към Чисто море. Вече бяха близо до него и насълзяващият очите мирис на сол се смеси с противната смрад на нефт, макар че вятърът духаше от юг.