Това отново я подсети за старата песен.
— Да, нашите бащи.
Сюзан Делгадо също бе правила една-две (или може би пет-шест) лудории в живота си и изпита симпатии към Уил Диърборн, но и предпазливост. И интерес. Лошите момчета можеха да бъдат забавни… до определен момент. Въпросът беше колко лоши са Уил и неговите приятели.
— Наказание, а?
— Да, наказание — потвърди той. Гласът му още беше мрачен, но погледът му се поразведри. — Бяхме предупредени. Имаше… известно количество алкохол.
„И момичета, които да опипвате с ръката, в която не държите чашата с бира?“ Това беше въпрос, който нито едно порядъчно момиче не би задало направо, но Сюзан си го помисли.
Усмивката, която играеше в ъгълчетата на устните му, изчезна.
— Прекалихме и веселбата спря. Постъпихме като пълни глупаци. След полунощ устроиха състезание. Всички бяхме пияни. Един от конете заклещи копитото си в дупка на лалугер и счупи крака си. Трябваше да го убием.
Сюзан изтръпна. Това не беше най-лошото, което можеше да си помисли, но бе достатъчно неприятно. И когато Уил продължи да говори, стана още по-лошо.
— Конят беше чистокръвен, един от трите на бащата на моя приятел Ричард, който не е заможен човек. Разиграха се сцени, които нямам желание да си припомням. Накратко, след много разговори и предложения за наказания, бяхме изпратени тук. Идеята бе на бащата на Артър. Мисля, че той винаги е бил отвратен от сина си. Разбира се, лудориите на Артър не идвали от страна на Джордж Хийт.
Сюзан се усмихна, припомняйки си думите на леля Кордилия. „Със сигурност не го е наследила по наша линия.“ Сетне пресметнатата пауза, последвана от: „Леля й по майчина страна полудя… Не знаеше ли? Да. Самозапали се и се хвърли от Ската. Това стана в годината на кометата.“
— Както и да е — продължи Уил, господин Хийт ни изпрати с поговорка, която знаеше от баща си. „Човек трябва да размишлява в чистилището.“ И ето ни тук.
— Хамбри съвсем не е чистилище.
Той отново направи смешния си поклон.
— Ако беше така, всички щяха да искат да са достатъчно лоши, за да дойдат тук и да се запознаят с красивите му жителки.
— И все пак може би трябва да се замислят — каза тя с леден тон. — И тук има неприятности…
После изведнъж млъкна, защото осъзна нещо смайващо — искаше й се да се надява, че този младеж ще участва в заговор с нея. Инак щеше да й бъде трудно.
— Сюзан?
— Замислих се за нещо. А вече пристигнал ли си? Имам предвид официално?
— Не — отговори той, мигновено схващайки смисъла на думите й. Явно беше проницателен. — Пристигнахме в Баронството днес следобед и ти си първият човек, с когото някой от нас е разговарял… освен ако Ричард и Артър не са срещнали някого. Не можах да заспя, излязох да пояздя и да обмисля нещата. Лагерът ни е ей-там. На онзи склон, спускащ се към морето.
Посочи вдясно.
— Да, наричаме го Ската.
Сюзан осъзна, че Уил и приятелите му може да са се настанили там, където след известно време щяха да бъдат официално узаконените й земи. Мисълта беше забавна и вълнуваща, но и малко обезпокоителна.
— Утре ще отидем в града и ще поднесем почитанията си на кмета Харт Торин. Бил доста глуповат, съдейки по онова, което ни разказаха в Нови Ханаан.
— Наистина ли ви казаха така? — учуди се Сюзан.
— Да. Бил склонен да бръщолеви врели-некипели, обичал силните напитки и най-вече младите момичета. Вярно ли е?
— Мисля, че сам трябва да прецениш — отговори тя, усмихвайки се насила.
— Ще се представим и на почитаемия Кимба Раймър, съветника на Торин. Разбрах, че нямал представа от работата си.
— Торин ще ви покани на вечеря в къщата си. Вероятно не утре вечер, но сигурно вдругиден.
— Вечеря в град Хамбри — усмихна се Уил и погали муцуната на Ръшър. — О, богове, как ще понеса агонията на очакването?
— Недей да говориш много, а само слушай, ако искаш да ми бъдеш приятел. Искам да ти кажа нещо важно.
Усмивката му помръкна и тя отново видя човекът, който Уил щеше да бъде след много години — сурово лице, съсредоточени очи и безмилостна уста. Ужасяващо лице. Ужасяваща перспектива. И въпреки всичко, мястото, което бе докоснала старата вещица, се затопли и на Сюзан й бе трудно да откъсне очи от младежа. Запита се каква ли е косата му под глупавата шапка.