Выбрать главу

За миг настъпи тишина, после свръхзвуковата бомба нахлу като шумно същество, закъсняло за сватбено тържество. Раздра тишината и повали някаква мутирала птица — може би гарван, който умря във въздуха, полетя надолу като камък и падна в потока.

В далечината блещукаше смаляващо се червено око: стоповете на Блейн.

Пълната луна се показа иззад плътния облак, обагряйки поляната и потока крещящи цветове като на фалшиви скъпоценни камъни. Луната имаше лице, но не такова, каквото биха искали да гледат влюбените. Приличаше на череп, като онези в хотел „Травълърс“ в Кендълтън. Насмешливо наблюдаваше малкото все още живи същества, борещи се долу, на земята. Преди светът да се промени в Гилеад, пълната луна в деня на края на годината се наричаше Демонска луна и да гледаш право в нея се смяташе за лоша поличба.

Сега обаче това нямаше значение. Демоните бяха навсякъде.

2

Сузана погледна маршрутната карта и видя, че зелената точка, обозначаваща местонахождението им, сега се намира на половината разстояние между Кендълтън и Райлиа, следващата спирка на Блейн. „Само че кой ще спре?“ — запита се тя.

Обърна се към Еди. Погледът му още беше насочен към тавана на вагона на бароните. Тя го проследи и видя квадрат, който можеше да е само капак (макар че когато си имаш работа с футуристичен боклук като говорещ влак, може би трябва да го наречеш люк или дори нещо още по-умно). На капака имаше грубовата рисунка, която показваше човек, излизащ през отвора. Сузана се опита да си представи как би изпълни указанията й изскочила през люка при скорост хиляда и триста километра в час. Във въображението й се появи мимолетен, но ясен образ на женска глава, откъсната от врата като цвете с прекършено стебло. Видя как главата се изтъркаля към дъното на вагона, сетне изчезна в мрака. Очите бяха изцъклени.

Прогони видението колкото се може по-бързо. И без това люкът на тавана сигурно беше заключен. Не мислеше, че ще се спасят, дори да затрудняха Блейн с някоя гатанка.

— Съжалявам, но ти говориш като обикновено бледолико гадно копеле, скъпи — каза тя с глас, който не беше съвсем на Дета Уокър. — Нямам доверие на механичния, ти задник.

Джейк подаде окъсаната книга с гатанки на Стрелеца, сякаш искаше да се отърве от отговорността да я носи. Сузана знаеше как се чувства хлапето. Все едно гневът им бе написан на онези зловещи, многократно прелиствани страници. И тя не искаше да я носи.

— Роланд! — прошепна Джейк. — Искаш ли книгата?

— Нигата — повтори Ко, поглеждайки Стрелеца.

После захапа книгата, изтръгна я от ръката на Джейк и протегна необикновено дългата си шия към Роланд, предлагайки му „Що е то?“

Стрелецът се втренчи в книгата. Лицето му беше унесено и загрижено. Сетне поклати глава.

— Още не.

После се загледа в маршрутната карта. Блейн нямаше лице, затова картата трябваше да им служи за ориентир. Проблясващата зелена точка се приближаваше до Райлиа. Сузана се зачуди какъв ли е пейзажът, покрай който минаваха, и реши, че всъщност не иска да знае. Не и след онова, което видяха, докато напускаха Луд.

— Блейн! — извика Роланд.

— Може ли да ни оставиш насаме? Трябва да обсъдим нещо.

„Ти си луд, ако мислиш, че ще го направи.“ — помисли Сузана, но влакът отговори нетърпеливо:

— ДА, СТРЕЛЕЦО. ЩЕ ИЗКЛЮЧА ВСИЧКИТЕ СИ СЕНЗОРИ ВЪВ ВАГОНА НА БАРОНИТЕ. КОГАТО СЪВЕЩАНИЕТО ВИ СВЪРШИ И СТЕ ГОТОВИ С ГАТАНКИТЕ, ЩЕ СЕ ВЪРНА.

— Да. Има си хас — измърмори Еди.

— КАКВО КАЗА, ЕДИ ОТ НЮ ЙОРК?

— Нищо. Говорех си сам, това е всичко.