— Повикай останалите — каза най-накрая. — Време е.
— Ще нападнем, преди да мръкне? — Иамврий вдигна лице.
— Да — простичко отговори Ианий.
Кейхил погледна часовника. С наближаването на нощта все по-трудно се съсредоточаваше върху търсенето на тоягата. Почувства студена пот по гърба си и разбра, че не е от копането, а от страха. Изправи се. Все още не бяха намерили нищо, но той не можеше да продължава повече. Облегна лопатата на стената и се обърна към изхода.
— Професоре, аз приключих — тръгна той към мазето. — Продължавай да копаеш, ако можеш. Но вече се мръква и аз се качвам да чакам горе. — След това му хрумна нещо. — Не се претоварвай. Не искам да се строполиш мъртъв точно сега. И без това си имам достатъчно проблеми.
Професорът се облегна на лопатата.
— Може би отец Тревър е прав — задъхано каза той.
— Или пък тук просто няма нищо — промърмори Кейхил. — Както и да е, не губим, ако потърсим.
Излезе през полуразрушената стена и се качи по стълбите. Намери Торн и Артемис на задната веранда. Беше видял, че асасините са поправили задната врата. Тя беше от дебело дърво, а по средновековен маниер й бяха сложили и напречна греда за резе. Изглежда имаха опит.
Торн сочеше към гората и обсъждаше тактиката им, а Кейхил бръкна в джоба си и извади пура. Мълчаливо я запали и се опита да разбере за какво става дума в анализа на Торн.
— Едва ли ще ги видим да приближават — каза бавно Торн. — Ако преди не са знаели, че куршумите могат да ги повалят, сега вече не е така. Затова ще вземат предпазни мерки.
— Ще чакат да се стъмни напълно — кимна Артемис. Той гледаше към края на гората откъм източния край на къщата. — Могат да проектират своите отражения, вероятно са в състояние да проектират и истинските си образи.
— Затова строших всички огледала — намръщи се Торн. — Но ти си прав. Може би ще ни принудят да стреляме по сенки. Проблемът е, че нямаме чак толкова муниции.
Очите на Торн се стрелкаха към края на гората, сякаш вече можеше да види фантомите. Думите му дойдоха като част от няколко слети мисли, но не успяха да се превърнат в разбираемо изречение.
— … голяма площ за прекосяване… ще бъдат изложени… трябва да съгласуват…
— Залегнете! — изкрещя Кейхил и вдигна пушката си към Торн и Артемис, които едновременно се стовариха върху верандата.
Изстрелът на Кейхил откърти перилата на верандата.
Торн се бе претърколил към северния край, а Артемис към южния, но и двамата се изправиха едновременно, завъртяха се и се прицелиха в посоката, в която стреля шерифът. Без да задава въпроси, Торн освободи предпазителя, докато вдигаше пушката, и видя…
Нищо.
Въпреки че и Артемис беше видял същото, той без колебание се втурна напред и прескочи парапета. Приземи се и клекна, за да претърси за следи. Торн се обърна към Кейхил:
— Какво видя?
— Беше в края на гората — викна шерифът и вкара друг патрон в димящата пушка помпа. Едва тогава Торн чу писъците на децата. Влезе бързо в къщата, а един асасин се показа на горната площадка на стълбището.
— Добре са! — викна той на Торн. — Стреснаха се от стрелбата. Сега вече са подготвени. В безопасност са. Майка им ги успокоява.
Докато се обръщаше да се върне при Кейхил, Торн смътно чу думите на отец Тревър. Свещеникът беше станал от креслото и се качваше по стълбите с жезъл в ръка.
— Той ще атакува децата — каза отецът. — Аз ще бъда при тях.
Торн тръгна в същата посока. Свещеникът рязко вдигна ръка.
— Не! Точно това иска да направиш!
Торн го посочи с пръст:
— Защитавай ги с цената на живота си!
— Дадено — отсечено отговори възрастният човек и тръгна с изненадваща бързина нагоре по стълбите. Торн се обърна към верандата и видя Артемис да бърза напред.
— Няма да чакат нощта — каза той. С едно-едничко сръчно движение разтегна приклада на автомата и му даде по-стабилна мерна линия за стрелба на дълги разстояния. Нямаше нужда от обяснения. Ако онези настъпваха сега, Торн и хората на Артемис трябваше да се възползват от това. Беше светло и щяха да ги улучат, докато приближават. Торн вече беше на верандата, когато се появиха още шестима асасини. Всеки вдигаше оръжие и го опираше в рамото си, защото ги очакваше дългобойна стрелба. Торн направи две крачки, сърцето му прескочи и той разбра защо Кейхил беше изгубил ума и дума.
Цялата периферия на гората гъмжеше от бели силуети. Стотици.