Ианий се засмя:
— Така ли…
Стържещо шумолене в мрака зад него накара кожата на Торн да настръхне. Почти се беше обърнал, когато видя, че пазачите бяха готови да се втурнат напред. Заслуша се внимателно и чу тихо тупване, шум от нещо, паднало на пода, а после звуци като от пълзене.
Торн видя как очите на професора стават кръгли.
Завъртя се.
Беше един от онези мигове, когато просто реагираш, усещайки, че така или иначе си мъртъв. Торн нямаше време да различи подробностите, но в полумрака змията му заприлича на краля на кобрите. Беше дълга почти петнадесет метра, с цвят на слонова кост, извита назад и готова за удар, а разперената й глава се издигаше на една височина с неговата.
Торн знаеше, че двамата пазачи ще се втурнат напред веднага щом им обърне гръб, затова стреля от упор и откъсна главата й от тялото. Змията беше истинска, но той вече нямаше време да мисли. Гмурна се напред, представяйки си, че единият от пазачите вече е замахнал с ятагана.
Почувства рязко движение зад гърба си, бързо застана на крака, стовари се върху гърчещото се тяло на змията, завъртя пушката и стреля от хълбок. Изстрелът попадна право в гърдите на единия от пазачите и той залитна назад. Торн смътно осъзнаваше, че на всички страни летят рикошети.
Така, значи бронята им може да спре изстрел от пушка помпа.
Нямаше време да обмисля как бронята устоява на патрон 12-и калибър, защото първият пазач вече се спускаше върху него, готов да го съсече.
Торн отби спускащото се острие с цевта на пушката, завъртя се назад и пъхна дулото под гръдната плоча. Прикладът на мосберга сочеше надолу, а цевта към подбрадника на пазача. Той опита с рязко движение да измъкне главата си от огневата линия, но Торн дръпна спусъка преди това.
Изстрелът беше ярък, а резултатът кървав. Пазачът падна назад като дърво, а ятаганът му издрънча на пода. Торн не отдели и секунда, за да преценява пораженията по врага, защото чу Ианий да крещи яростно откъм гробницата.
— Излекувай го! — провикна се подигравателно Торн.
Вторият пазач отскочи встрани, за да избегне същата участ. Торн се възползва от разстоянието помежду им. Прехвърли пушката в лявата ръка, а с дясната бързо измъкна колта.
За част от секундата забоде два патрона право в центъра на гръдния кош — двойна осигуровка. Куршумите се врязаха в бронята и Торн се надяваше те да успеят там, където помпата се бе провалила. Но макар мъжът да политна назад, все пак не се строполи на земята. Нямаше повече време за тази игра.
В последната секунда Торн се хвърли на земята и се прицели там, където… Ианий вече го нямаше.
Професорът също.
Жив, потен и останал без дъх, Торн се обърна, за да види как вторият пазач прекосява с бърз бяг тъмното мазе. Дръпна спусъка на колта и проследи движението му. Изстреля останалите шест патрона, без да е сигурен дали е улучил. После остана сам в сенките, стиснал димящия „Колт“. Не претърси гробницата. Знаеше, че е сам. Вече бе късно да помогне на професора.
Вторият пазач също бе използвал тайния вход, защото и той беше изчезнал. Торн трескаво прибра горещия пистолет в кобура и пъхна два нови патрона в магазина на помпата. После затича нагоре по стълбите.
В този миг там започна стрелба.
Монсеньор Де Марко залиташе нагоре по стълбите, опитвайки се да стигне до стаята на Антъни. Асасините бяха заели позиция там и стреляха надолу към коридора. В този миг Торн най-сетне нахлу в хола.
Щом си възвърна равновесието, той смътно отбеляза, че Кейхил го няма, а Артемис се бори с един от магьосниците. По-едър и по-силен, магьосникът просто вдигна асасина от пода и го запрати през стаята. Артемис се блъсна в стената и рухна на земята.
Торн вдигна пушката и почти я прицели за изстрел, когато чу Де Марко да крещи и видя още един — или може би само проекция? — изправен над падналия монсеньор. Във водовъртежа на събитията Торн се сети да погледне дали брашното е отъпкано от нападателя.
Той крачеше напред с вдигнат меч.
В краката му имаше бяло облаче.
С пет големи крачки Торн се озова зад гърба му, сграбчи задната яка на бронята му и го дръпна настрани от Де Марко. Вече знаеше, че няма смисъл да опитва да пробие гръдната плоча с пушката. Затова я дръпна назад, насочи я надолу и стовари цевта в сгъвката на незащитеното коляно. После дръпна спусъка. Изстрелът проби голяма назъбена дупка в стъпалата, а зарядът почти откъсна крака на магьосника.