— Дръж! — Обърна се той към Артемис и му подхвърли пушката.
Артемис я хвана и му хвърли своята граната. Торн извади и двата щифта. После попита:
— Готов ли си?
Асасинът кимна.
— Наблюдавай подпорните греди — каза Торн и запрати двете гранати в тунела. Затича се, преди да се ударят в земята. Двамата с Артемис стигнаха едновременно стълбите. Взривът, заграден от здравите стени на мазето, избухна като в течност. Обгърнаха ги невероятно въздушно налягане, горещина и оглушителен шум, който премина в несекващо боботене. След петнадесет секунди мазето се изпълни с нещо като мъгла — гъста смесица от дим и прах.
Торн се изправи пръв и тръгна да провери дали останалите рафтове не са се запалили и дали тунелът е рухнал. Още от първия поглед му стана ясно, че е оцелял достатъчно широк проход, за да може сам човек да се промъкне по възвишението от отломки. Той поклати глава.
— Трябва ми още една — каза Торн и Артемис му подаде друга граната.
Този път Торн хвърли по-внимателно и те успяха да стигнат до стълбището, преди взривът да увеличи въздушното налягане и димът да ги задуши. Торн се надигна, зашеметен и леко оглушал. Тунелът беше запечатан, и то не само от прахоляци. Вторият взрив бе откъртил назъбени кристалинни шисти, които струпаха тонове твърда скала в пещерата. Нея магьосниците не биха могли да разкопаят. Торн не знаеше дали Ианий може да премахне срутването, но се съмняваше във възможностите му да манипулира земните пластове. Затова среброто го беше спряло. Земята бе едновременно негова сила и слабост.
И тогава, неочаквано, в съзнанието на Торн се избистри нещо: Ианий не носеше нищо на краката си. Дори и египетски сандали.
Замисли се и за магьосниците, които беше видял досега. Те също не носеха нищо на краката си. Дори и сандали.
Това беше важно. Торн беше сигурен, въпреки че не можеше да обясни защо. После се сети за тунела и че Артемис го чака. Взе пушката си и тръгна към стълбището.
— Последната граната свърши работа.
Бързо се качиха по стълбите и когато влязоха във всекидневната, Торн видя, че Кейхил вкарва 45-калиброви патрони в празните пълнители. Окървавеният шериф се бе настанил до стълбите, така че да може да държи под око и двата входа. Ризата му беше разкъсана на ивици, но асасинът, който му бе дал първа помощ, кимна леко на Торн, сякаш за да му каже: „Той е добре“.
Торн не обърна внимание на отец Тревър и отиде право при Кейхил.
— Как си?
— О — изръмжа шерифът, — предполагам, че съм направил заг, вместо зиг. Обаче успях да му забия няколко куршума. Раних го, но той взе, че падна през прозореца, преди да успея да му видя сметката. Много са бързи… за мъртъвци.
— Още не са мъртъвци — отговори Торн и се обърна рязко към отец Тревър. — Каква е тази работа с пръстта и металите? Защо не носят обувки или поне сандали? Защо Ианий не може да направи нищо срещу среброто?
Отец Тревър се замисли за миг.
— По отношение на среброто не мога да ти отговоря. Мога само да кажа, че изглежда среброто символизира Христос, точно както златото се свързва с небесното царство. — Той вдигна ръка. — Не знаеше ли, че земята е много важна?
— Не, отче. И все още не зная.
Тревър развълнувано заразмахва ръце в съпровод на думите си.
— Силата на естествения космос, а чрез нея и силата, която е свързана с Ианий чрез неговата магия, са загатнати в шатрата и скинията на Мойсей. В тях трябвало да се поберат кивотът, олтарът, легенът, дванадесетте самуна неподквасен хляб и канделабърът. Имало и четири квадратни подпори, заобикалящи Светая светих, което от своя страна символизира…
Торн го прекъсна:
— Давай по същество.
— Подпорите на палатката никога не докосвали земята, защото тя символизира човека! — Свещеникът махна с ръка към тавана. — С други думи, с булото земята била отделена от Бог и не можела да се присъедини направо към Него, защото Бог е свят. Затова стълбовете на Светая светих са били върху сребърни основи, подобни на саксии за цветя!
— Какво общо има това с Ианий? — смръщи се Торн.
— Силата на Ианий е свързана със земята — обясни отец Тревър. — Тя, както всичко друго, което не е свято, не може да докосва Бог. Затова Бог е издигнал своето светилище, като използвал сребро. Среброто в основата на стълбовете символизира Иисус, който се превръща в мост между Бог и човека. Силата на Христос свързва Бога и човека по същия начин, както отделя Ианий от Господа.