— Искаш да кажеш, че Христос — повтори Торн — ни свързва с Бог и ни отделя от Ианий?
— Да! Затова Ианий не може да носи сандали. Защото земята му дава своята сила. Не Господ. Не Христос. Космическите сили, пуснати много отдавна на този свят, са мощта в магията на Ианий. Тя изтича от земята, а не от Христос.
Торн беше объркан.
— Спомням си… Не каза ли, че силата на Ианий идва от демоничен дух? А демоните са свръхестествени.
— Демоните също са част от природата продължи отец Тревър. — Онова, което не е Бог, е създадено от Бог. Така че демоните също са създадени от Бог. Те също са вид природа. Терминът „свръхестествено“ няма действително значение. Демоните са също толкова естествени, колкото сме и ние. Те също се подчиняват на правила като нас. Просто обитават друго измерение.
— Те са като теченията в океана. — Свещеникът размаха ръка напред-назад. — С големи усилия човекът може за малко да обърне посоката на теченията, но не може да промени курса на океана. Океанът ще му отвърне и ще победи! Но за кратко посоката на едно течение може да бъде променена. Това е единственото, което прави Ианий. Той просто променя посоката на една природна сила за известно време.
Торн слушаше много внимателно.
— Какво ще стане, ако Ианий изгуби контакт със земята? Какво ще стане, ако няма връзка с нея и не я докосва?
— Нямам представа.
По стар боен навик Торн му нареди:
— Опитай се да предположиш.
— Дори демоните трябва да се подчиняват на законите — каза отец Тревър. — А законите казват, че за да насочва силите на своя демон, Ианий трябва да е в контакт със земята. Ако не е бос, Ианий ще трябва да сложи пръст в обувките си. Толкова важна е тя за него. Бих предположил, че ако не е във връзка със земята, демонът не може да се насочва през него, защото той трябва да насочва силата си чрез природата.
На Торн това му се стори смислено.
— Затова Ианий никога не ни нападна вътре в къщата — промърмори си той. — Ето защо другите използваха единствено мечовете си, когато ни нападаха тук вътре. Защото… не са във връзка със земята и не могат да използват магии.
Торн погледна с омраза към разбитата задна врата.
— Това е… Не могат да използват магия, ако не са във връзка със земята. Затова Ианий успя да призове змията в мазето. Беше стъпил в пръстта. Но тук горе…
Артемис изсъска:
— Върху изкуствения под той е слаб.
— Пипнахме го! — изрева Кейхил и с мъка се надигна. Едва се държеше на крака, но новината го накара да стане. В момента имаше вид, като че може да изкара още девет рунда. — Торн, пипнахме го! Той има слабо място!
Торн нищо не каза, беше се загледал във вратата.
— Кейхил, няма да бъде толкова лесно. Ако ние знаем това, мога да се обзаложа, че и Ианий го знае. Той иска да ни изкара навън. На негов терен.
— Тогава защо продължават да идват тук? — Кейхил се разпалваше с всяка изминала минута.
— Не знам — честно си призна Торн. — Може би искат да отстъпим… да хукнем към колите. Да ни накарат да ги преследваме в гората… Не знам.
— Той проектира образи вътре в къщата — включи се и Де Марко, който се беше появил край перилата на стълбището към горния етаж. — Видяхме ги с очите си тук вътре. Очевидно може да пренася магия на разстояние.
Торн си изграждаше определена теория.
— Да, точно в това е пречката — обади се той. — От разстояние той може да предава образи, мисли и дори звуци. Може да пренася разни дребни неща, ако ги вижда. Но не може да промени материята. Не и от разстояние. И не може да направи нищичко, ако не е в контакт със земята.
— Сигурен ли си в това? — попита Кейхил.
— Да — тихо отговори Торн. — Истинската сила на Ианий е в това, че може да преобразува едно нещо в друго: Но когато стои на изкуствена повърхност, не може да превърне автомобила в крокодил или тоягата в змия. Значи ако е вътре, няма да може да оздравее толкова бързо. И това ще го направи…
— Смъртен — мрачно заключи Артемис. Той кимна в потвърждение. — Майкъл, прав си.
Торн се обърна с решителен поглед.
— Щом живее, значи може и да умре.
Ианий обикаляше с бавни спокойни крачки из гората, хвърляйки непроницаеми погледи към чираците си. От време на време поглеждаше и към къщата, в която всички лампи светеха ярко.