Преди няколко минути и последният от слугите му се беше върнал, залитайки, ранен и останал без дъх. Почувства слаб подтик да ги убие заради провала им, както беше правил в Египет. Но си напомни, че засега разполага с ограничен брой слуги. Имаше време и място за всичко.
Те се настаниха изтощени на земята и той протегна тоягата си, както по време на битка. Почувства как силата на неговия бог протече през него и се вля в тях, изцерявайки насечената им плът и строшените кости. Заклинанието не беше просто, защото се отнасяше до човешката плът, която по начало беше под властта на Бога на Израил. Но и той беше способен донякъде да въздейства върху плътта и кръвта на своите последователи.
Дори не се бе опитал да възкреси слугата, когото Торн беше убил в мазето. Първо, тялото на чирака му все още беше в дълбините на къщата, а Торн беше унищожил тунела. Второ, едно беше да оправиш строшена кост, а съвсем друго — напълно повреден мозък. Независимо как изглеждаха нещата, силата му да лекува беше ограничена. И както винаги, юдейският Бог можеше да се намеси и да го спре.
Не можеше да му се противопостави. Старият можеше много лесно да спре магията му. Дори май нямаше нужда от пророк, който да протегне ръката си, за да го направи. Не знаеше дали техният Бог може да го спре. Беше сигурен само, че не иска втори сблъсък с Бога на Израил. И много се радваше, че Мойсей е мъртъв.
Никога не срещна други с вярата на Мойсей. В мрачните шестстотин години в Египет, след като юдейският пророк напусна страната, той разбра колко велик е бил овчарят за своя народ.
Беше видял издигането на Давид, Илия, Даниил, Иезекиил — всички бяха мъже с удивителна сила, както и Енох и Мелхиседек, цар на Салим. Но никой не беше почитан като Мойсей — с поколенията величието му само растеше.
Не беше за чудене, че юдейският Бог бе изпратил своя най-велик воин, Михаил, да поиска тялото на Мойсей от Сатаната. Защото пророкът умря пред прага на Обетованата земя. Със сигурност юдеите бяха взели тялото му и бяха построили светилище над гроба, за да го боготворят. Величието на Мойсей не знаеше граници.
С любопитство бе наблюдавал пророците, възхищавайки се като останалите на техните чудеса. Беше неспособен да отрече истинската сила, когато я видеше. А когато Илия разпори бика над олтара от дванадесет камъка, за да бъде изгорен от огъня Господен, той тактично беше отстъпил, преди петстотин и петдесетте жреци на Ваал да срещнат съдбата си.
Преди да започне избиването, той се промъкна незабелязано в гората. Но това не беше излишна предпазна мярка. И преди беше виждал страховитата ярост на Бога на Израил. Тя беше направо зашеметяваща.
Видя тази бездънна ярост след потопа, който помете великите царе и синовете Божии. Видя я пред Вавилон, когато юдейският Бог обърка общия език и обрече кулата на гибел. Видя я и след като Исая обикаля страната три години гол, за да обявява присъдата на Бога срещу страната заради прелюбодействата и покварата. Поквара, която самият Ианий лично планира, подхрани и разпали грижливо. Избягна кръвожадното нахлуване на вавилонците на Навуходоносор и техните заслепени командири с детските им номера. Той не беше евреин и затова бе недостойна мишена за тяхната ярост. После се върна в Египет, за да завари страната в развалини, начело с фараон глупак и с някакво жалко подобие на армия.
Не му отне много време да стане отново дворцов магьосник, след като Аменхотеп, Тутмос, Хатшепсут, Минептах и Рамзес бяха мъртви и забравени. И се смя, когато глупавите египтяни не можаха да му кажат, че на сфинкса е изсечено лицето на младия Рамзес.
Спомни си древната нация и първото си царство. Видя отново как изсичат пустинния лъв повече от хиляда години преди Египет да се обедини.
В първите години под негово ръководство Египет за пръв път получи управление, магия, богатство, религия, оръжия, градове и пътища. С времето страната напредна достатъчно и той наблюдаваше безшумно отстрани. Просто слагаше на трона фараони идиоти и тайно им дърпаше конците.
Всичко това мина през главата му за част от секундата, докато оглеждаше къщата с белите стени пред него. После отново видя изпълненото с очакване лице на Иамврий.
Да, чиракът желаеше да получи отговор.
Нощта беше тиха. Той беше уверен, че хаосът, който днес пося в града, ще държи жителите му объркани поне до зазоряване. За негов късмет първите, които го бяха заровили в тази могила, си бяха избрали град, който никога не порасна достатъчно, за да има собствена дворцова охрана или както там му викаха в този век.