Опита се да го привлече, но не успя. Нищо. Беше се провалял и преди. Някои просто не се поддаваха. По-скоро биха умрели. Това също не беше проблем. Просто щеше да ги убие. Но се беше надявал да си спести този труд. Вече не хранеше тази надежда.
Той огледа петимата си магьосници. Всеки от тях сам по себе си беше страшен и силен. Те знаеха някои негови тайни, макар че внимаваше колко да им разкрие. Не искаше да използват срещу него собствените му магии, а това беше твърде възможно.
Точно както човек можеше да изкове сабя, с която някой друг да го убие, така и собствената му магия можеше да бъде използвана срещу него. Това беше опасност, заради която той не разкриваше тайните на своята сила.
Пророците на Израил представляваха съвсем различна опасност. Срещу нея беше изправен тази вечер. Ако можеше да преодолее тяхната воля, лесно щеше да ги унищожи. Това винаги е било проблем. Така беше с Мойсей, Иезекиил, Исая, Даниил, Давид — с всички поред. Просто казано, те се придържаха към написаното от Стареца. Непрекъснато бяха нащрек за инстинктивните си желания и сравняваха всяка своя мисъл с писаното слово на техния Бог.
Той не искаше да нагазва отново в това тресавище. При събуждането си се надяваше, че е възкръснал в примитивна страна и ще може лесно да въздейства върху суеверните. Но надеждата му умря, когато чу двамата мъже да разговарят пред къщата, а предпазливото претърсване на околността го увери, че тук не става дума за примитивна култура.
Нещо по-лошо, не бе очаквал да се сблъска с толкова силна вяра. Това го изненада, а той беше прекалено слаб за открит сблъсък. Затова беше предложил на Торн примирие. Не се получи. Нямаше време да се оплаква от силата, с която се сблъска.
Ако бяха вярващи само по име, отдавна да бе отпразнувал триумфа си. Но тези хора бяха искрено посветени на онова, в което вярваха, и още по-лошо: не променяха думите на Стария. Истински и напълно се придържаха към тях. Затова щеше да ги убие. Нямаше друг избор.
Стига пропуски…
Време беше да организира своите воини.
Той се обърна, наведе глава и се намръщи. Това, което искаше да им каже, беше ясно: нямаше да приеме провал, а те вече се бяха провалили. Обаче той беше тук с тях, затова накрая щяха да победят.
Благодарение на неговата предвидливост тези слуги не бяха с него при сблъсъка му с Мойсей. Нямаше оцелели свидетели на онова поражение. Беше достатъчно гадно, че юдеите го бяха записали в техните книги.
Неговите воини се изправиха и той се вгледа в тях. Бяха нащрек, готови да слушат, и той заговори:
— Свещениците са се барикадирали в тази къща, ще ги измъкнем навън. Но трябва да го направим бързо, защото при изгрев тук ще гъмжи от войници. Помните ли, когато Александър и неговите легиони нападнаха Египет и ни победиха със своя безброй? Така ще се случи и тук. Не мога да контролирам всички, но ще управлявам водачите им, докато не съзнават моето влияние.
Иамврий се поклони и заговори:
— Ианий, как да ги подмамим навън?
Магьосникът поклати глава.
— За да постигнем своите цели, можем да използваме магия и оръжията на хората. Ще направим нещо, което не очакват. Ще подпалим къщата, за да ги принудим да излязат.
— И тогава ще ги убиеш?
— Да — каза Ианий и пристъпи към къщата. Той стоя доста време загледан в нея. — Тогава ще превърна техните оръжия, автомобилите и дори дрехите им в създания, които ще се обърнат и ще се нахвърлят срещу им. Създания, които ще избият всички. Мъже, жени и деца.
Те се събраха мълчаливо зад него.
— Вървете! Подпалете ги!
Торн беше неспокоен, когато влезе в спалнята. Ребека и децата се бяха сгушили заедно на леглото. Беше доволен, че снощи бе отделил време, за да сглоби спалнята с четирите колони.
Тази вечер имаше усещането, че това е било много отдавна. Нищо, с което се бе сблъсквал като войник или полицай, не беше толкова опасно, колкото това, срещу което се беше изправил сега. Той се опита да скрие тази мисъл, отиде до леглото и прегърна децата.
Антъни си придаде смелост и пусна Торн доста бързо, но Малъри остана притисната в него. Тя не искаше да го пусне. Ребека й се усмихна окуражително, но Торн беше сигурен, че се бореше със сълзите. С бърз поглед встрани видя, че асасините бяха разположени на почтително разстояние, така че бяха относително сами.