Торн почувства някаква лекота във въздуха.
— Мислиш ли, че е чул молитвите ти?
— Да, така мисля — кимна свещеникът. — Мисля още, че ти ще бъдеш гибелта на Ианий.
Торн леко наклони глава към него:
— Кое те кара да мислиш така? — Той вдигна ръка и посочи към Артемис. — Вие си имате собствени войници.
Отец Тревър се засмя.
— Само Бог знае как избира своите воини. — Кимна с разбиране. — Бих казал, че ти си бил избран още преди да си се родил. Като всички нас.
Торн вдигна глава. Заслуша се и не беше изненадан от тихия глас на Артемис:
— Идват.
Торн вдигна пушката и отиде до прозореца. Гласът му прозвуча горчиво:
— Знам.
Обърна се към Кейхил и подвикна:
— Готов ли си?
— Да идват — отговори той.
Магьосниците изскочиха от мрака. Бяха повече от хиляда. В лявата си ръка стискаха ками, а в дясната факли. Торн на мига разбра какво планират и ги похвали за идеята. Заговори само за да се увери, че и Артемис е разбрал.
— Планират да ни подпалят.
— Да. Някакви идеи?
Торн премисляше. Обърна се към отец Тревър. Време беше за силата. Стига приказки.
— Каза, че ще ограничиш магията му. Можеш ли или не?
Тревър остана безмълвен. Наведе глава и започна да се моли.
— От началото на времето — започна той — хората са умирали, съпротивлявайки се на злото. Аз мога само да се моля.
Торн гледаше как приближават. Оставаха им само още трийсетина метра, факлите хвърляха червени отблясъци. Знаеше, че само петима са реални. Не искаше да излиза навън и да стреля. Едно погрешно решение и щеше да умре от истинско острие, което не е разпознал.
Но нямаше друг избор.
Той протегна ръка, взе автомата на Артемис и му даде помпата.
— Вземи я — нареди той. — Аз ще изляза. Ей, Кейхил!
— Ще те прикривам!
Торн блъсна задната врата. Когато прескочи перилата и се приземи на земята, вече имаше друг план. Този тип създаваше образи, но не можеше да движи брашно по пода. Можеше да докара фантоми, но Торн би се обзаложил, че не може да произведе огън.
Той се сви на земята и се вгледа за нещо, което да издаде кои са истинските. Не откри нищо. Всички се движеха като един, всяка стъпка в такт, като добре обучена армия. Вече бяха на метри от къщата — достатъчно близо, за да хвърлят факли на покрива или верандата. Всичко щеше да свърши скоро.
„Съсредоточи се…“
Торн вдигна глава и се вторачи в призраците, „Наблюдавай ги. Все нещо ще ги издаде…“
„Миризмата…“
Той се обърна надясно, по-скоро усещаше, отколкото виждаше…
Един от тях беше истински. Магьосникът беше помислил за всичко, но не и за това. Магиите му бяха мощни, но той не беше всезнаещ. Прикриваше това, за което бе успял да се сети, но не се беше погрижил да произведе миризмата на дим. Може би просто не можеше да го направи. Торн не знаеше, а и не го интересуваше. Беше достатъчно, че се е сетил.
Той вдигна МП–5 и пусна един откос срещу фантомите.
Един падна с писък назад и Торн видя плочки от лапис лазули да се носят из въздуха. Затича се, за да го довърши, и чу вик от вътрешността на къщата. Обърна си и видя, че източната част на верандата гори.
Няколко от асасините изскочиха навън. Единият изрита факлата обратно в тревата, а вторият започна, да удря пламъците с одеяло. Торн нямаше време да гледа, защото стигна до падналия магьосник.
Онзи вече се изправяше.
— Не — каза Торн и изпразни пълнителя на МП–5, за да го свали отново на земята. След това измъкна бързо 45-калибровия пистолет и изпразни цял пълнител, но и това не беше достатъчно.
Торн се обърна и видя Кейхил на верандата с пожарогасителя. Шерифът беше успял да го намери сред кашоните и сандъците, останали от преместването.
Торн крачеше надолу по верандата и стреляше безразборно срещу фантомите. Беше решил да стреля срещу всичко, което му се стори враждебно. Не знаеше къде е Артемис, но предположи, че и той прави същото.
Когато отново се обърна към падналия магьосник, онзи вече се беше изправил и вървеше към него с вдигнат меч. Торн вкара нов пълнител и зачака удара.
Магьосникът залиташе и ръката му замахна като крилото на вятърна мелница, но Торн не изчака да се спусне, а направи крачка напред и я улови за китката. Опря дулото на 45-калибровото оръжие в гърдите му и натисна пет пъти спусъка.