Нещо ново…
Мисълта се залута из съзнанието му, докато магьосниците обикаляха в мрака.
Нещо ново…
Каква беше тази мисъл, какво продължаваше да дразни въображението му? Имаше нещо сериозно… слабост, която би могъл да използва. Но нямаше време за това. Видя сива сянка да тича към западната страна на къщата.
Торн вече бе тръгнал натам, когато Кейхил извика откъм фоайето.
Бяха се втурнали в къщата, без да използват фантоми, които да прикрият атаката. Рискуваха, за да влязат вътре, преди да бъдат простреляни.
Торн чу тракането на автомата на асасина при западния прозорец, после Кейхил започна да стреля откъм предния вход. Торн се втурна в бъркотията, за да помогне на шерифа.
Стигна до вратата и видя окървавения Кейхил с гръб към най-близката стена. Двама магьосници го нападаха от противоположни страни. Шерифът извади пистолета с едната ръка, с другата насочи пушката и започна да стреля бързо. Очите му проблясваха от изстрелите, сякаш гледаше горски пожар.
Магьосникът, който отнесе четири попадения от полуавтоматичната помпа, се обърна и подскочи високо. Торн проследи движението му с цевта, но не стреля, за да не улучи Кейхил. После колоната, която подпираше площадката над тях, препречи огневата му линия и в този миг магьосникът се хвърли право през прозореца.
Торн се обърна, за да се прицели в другия, и видя, че Кейхил трескаво натиска спусъка на вече празния пистолет. Беше в шок, не бе очаквал толкова скоро да свърши патроните. Торн отправи бърз изстрел срещу втория нападател, но разбра, че е пропуснал още преди да отзвучи грохотът от експлозията. Магьосникът вече се хвърляше върху шерифа.
В последния момент с яростен вик едрият Кейхил докопа голямата ваза с цветя, ръката му описа полукръг и той я стовари върху челото на нападателя.
Ударът беше страхотен. Къщата сякаш се залюля. След удара Кейхил силно ритна магьосника в слабините. Сграбчи го за гърлото, обърна се към Торн и извика:
— Бягай при децата!
С преплетени ръце Кейхил и магьосникът се стовариха върху голямата дъбова маса, разпръсвайки столовете из цялото фоайе. Торн отново се опита да стреля, но не искаше да рискува.
И на двамата им трябваше малко време, за да се съвземат. Кейхил се изправи първи с откъртен крак от стол в ръката. Очевидно шерифът владееше до съвършенство мръсния бой. Успяваше да превърне в оръжие всичко, до което се докоснеше.
Когато магьосникът се надигна, плещестият шериф замахна с крака като с бухалка и откърти парче от челото му. После погледна още веднъж към Торн.
— Върви! Аз ще се оправя с тоя!
В същия миг на горната площадка избухна стрелба. Тя продължи само няколко секунди и Торн чу шум от падане и тревожни викове. Точно когато хукна, настъпи злокобна тишина.
Един поглед му беше достатъчен, за да се увери, че Кейхил упорито се държеше. А това не беше малко.
Торн затича нагоре по стълбите и видя нещо, което не беше очаквал. Тримата асасини, които пазеха семейството му, лежаха в безсъзнание на площадката. Объркан, Торн вдигна поглед, за да потърси обяснение, и сърцето му едва не спря.
Този път нямаше фигура в сиво.
Ианий стоеше неподвижно в далечния край на коридора. Носеше алената си роба, а голата му глава отразяваше сумрачната светлина. Едната му ръка беше скрита в тежките гънки на одеждата, другата държеше черната тояга. Очите му бяха скрити под сянката на хищното му чело.
Безразсъдното нападение удиви Торн. Ианий със сигурност знаеше, че е безсилен, когато не е в контакт със земята. На Торн му хрумна тревожната мисъл, че бъркат. Може би Ианий нямаше нужда от нея.
Той нямаше време да провери състоянието на падналите асасини. Предпазливо прекрачи едно от телата и замръзна, когато магьосникът заговори. Долу стрелбата продължаваше, но за Торн не беше трудно да чуе думите.
— Отново се срещаме — засмя се Ианий, а Торн бавно започна да вдига пушката, за да се прицели. — Може би трябваше да избереш да живееш…
От стаята на Антъни не се чуваше нищо. Въпреки свръхестествената заплаха пред него, Торн трябваше първо да разбере какво става със семейството му. Той направи още една предпазлива крачка.
— Все още са вътре — продължи Ианий и въздъхна. — Какво удоволствие би било да имам на моя страна волеви човек като теб. Ти можеше да станеш фараон, господин Торн.
Торн се намръщи.
— Какво направи с професора?