— Уби ли го? — попита.
Кейхил махна уморено към фоайето.
— Мрат като змии — отговори задъхано.
Торн огледа помещението. Отец Тревър беше изчезнал.
Торн се зачуди защо не бе забелязал това по-рано. Претърси кухнята и западната част на къщата. Нищо. Хукна към задната врата, грабна шепа патрони и ги пъхна в джоба. Натика три от тях в мосберга, докато разговаряше с Артемис:
— Ианий е убил професора. — Готвеше се да вкара патрон в патронника, но се сети, че вече го бе направил.
— Сигурен ли си? — попита неуверено Артемис.
— Аха… Убил го е веднага, щом е получил това, което е искал.
Артемис го загледа учудено.
— От какво е имал нужда?
— Ударихме ги доста яко и изтощихме лечебните му сили. — Торн огледа къщата за последен път. — Имал е нужда от жизнената сила на професора, за да се възстанови. Затова сега е силен. И то много. Трябва да го отделим от земята.
Кейхил изпуфтя.
— Няма да е лесно, щом носи пръст със себе си.
— Кейхил, така или иначе, няма е лесно. Но трябва да го направим. Иначе ще ни изтощи и накрая ще ни убие. Той може да греши колкото си иска и пак ще оздравее. Но ние сме уязвими. Не можем да си позволим дори една грешка.
— Вярно е.
Артемис оглеждаше коридорите и вратите. Торн вдигна пушката помпа и се насочи към верандата. Беше сигурен, че Ианий е отвел Ребека и децата. Искаше сблъсъкът им да се състои на земята, там беше по-силен. Торн не погледна дали някой го следва.
Излезе на верандата, наведе се през перилата и се огледа, преди да скочи долу. Ианий стоеше насред полето с Антъни, Малъри и Ребека. Двама от последователите му стояха зад него, което правеше задачата още по-трудна. Артемис беше убил един, Торн също, а Кейхил ликвидира третия във фоайето.
Още десетина метра и Ианий щеше да изчезне в 382 гората, а там щеше да бъде непобедим. Но беше пресрещнат от свещеници в черни раса, построени в клин. На върха на клина жезълът на отец Тревър проблясваше като копие на лунната светлина. Беше ясно, че той няма да позволи на магьосника да мине.
Торн се носеше към тях, усещайки, че Артемис и Кейхил го следват отблизо. Докато изминаваше последните няколко метра, чу отец Тревър да казва на Ианий:
— Твоята сила не ми действа, чудовище. Силната вяра и кръвта Христова ни дават мощ. — Настъпи тишина. — Както всичко на този свят, и на твоята империя дните се превърнаха в… прах.
Ианий се изсмя:
— Свещенико, още не съм прах!
— Не, чудовище… Прах беше, прах си и на прах ще станеш. А сега пусни жената и нейните деца. Не можеш да ги задържиш, докато духът Христов е с мен.
Ианий се смръщи.
— Старче, аз не се ограничавам само с магия. Не знаеш ли, че пирамидите са иззидани с кръвта на робите, които съм убил със собствените си ръце? — Той поклати глава и погледна към Торн. — Моята магия може и да не ти действа, но вярата работи само за онези, които я имат.
Той протегна ръка към бившия полицай, който извика от болка и падна на колене. Торн изпусна пушката и стисна главата си, за да спре острия ослепяващ свредел, който прониза челото му. Примигна в опит да фокусира погледа си, но болката потече като лава из черепа му.
Ребека изпищя:
— Какво правиш с него?
— Убивам го — отговори спокойно Ианий. — Проста работа, когато имам пълен контакт с източника на моята сила. Може би вярата на свещениците ги прави, неуязвими. Но не всеки притежава вяра.
Артемис се наведе над Торн, но очевидно не знаеше какво да направи. Торн се изви като арка, а устата му зина от болка. В този миг Кейхил пристъпи напред, махвайки рязко на Ребека и децата да се дръпнат настрана. Жестът му накара останалите магьосници да сграбчат децата, използвайки ги за щитове.
— Чудовище, подцених силата ти — тихо каза отец Тревър. Той не изглеждаше разтревожен от агонията на Торн, протегна жезъла и продължи:
— В името на Исус Назарянина ти заповядвам да го освободиш.
С вик Торн започна да клати глава. Примигна няколко пъти, фокусирайки поглед, и отново видя магьосника. Несъзнателно протегна ръка към пушката, докато се изправяше.
Не беше нужно да се говори за намесата на отец Тревър. Не беше необходимо да се омаловажава опитът на Ианий да спечели. Нямаше нужда да се заявява, че силата на Бог бе победила магьосника и че ръката на Мойсей отново го беше сразила. Сега Ианий можеше да покаже как е зидал пирамидите с кръвта на робите.