При това разстояние, най-малко четири метра, 248-грановият куршум мина на по-малко от десет сантиметра от главата на Малъри и се заби право в гърдите на Ианий. Разтърсен от силата му, той изпусна тоягата си и залитна назад. Торн изстреля още два куршума и всеки от тях попадна право в гърдите на магьосника.
Затворът се заключи, Торн посегна за още един пълнител, а Кейхил вдигна пушката си. Но Ианий още не беше мъртъв. С крясък той замахна с ръка, пушката на Кейхил изхвръкна от ръцете му и започна да се върти във въздуха, понесена сякаш от електромагнитно течение. После Ианий замахна с разтворена длан, Кейхил нададе вик и полетя назад след тежък удар от невидима сила.
Далеч от отец Тревър, Ианий изглежда бе започнал да си възвръща силата. Той се загледа с омраза в Торн, кипеше от болка и яд.
— Глупак! — сплете ръце като хищни лапи и закрачи напред. — Мислиш си, че можеш да ме победиш? Повали ме и сам ще се излекувам! Аз винаги ще оздравявам!
Торн скочи напред и издърпа сребърния жезъл от ръцете на отец Тревър. Завъртя се леко встрани и го запрати с все сили като копие към гърдите на магьосника.
Мерникът му беше точен.
Жезълът улучи Ианий точно под гръдната кост, разцепи плочките от лапис лазули, после кожата и сърцето под тях и се подаде на цял фут от гърба му. Магьосникът започна да се върти с писъци в кръг, опитвайки се да извади среброто от гърдите си, а мечът падна от ръката му.
Торн скочи с бързината на футболен нападател и го удари право в гърдите. Двамата се затъркаляха през полето във водовъртеж от бързи и смъртоносни удари. Торн усети, че Ианий става по-силен с всеки удар.
Очевидно все още можеше да използва невероятната си лечебна сила. С титанично усилие Торн го отхвърли назад, но Ианий сякаш растеше с всяка секунда, както на ръст, така и на увереност.
Магьосникът се усмихна.
— Ще оздравея от раните, които ми нанесе — обяви той задъхан. — Не виждаш ли? — Пое си дълбоко въздух и Торн видя как дупките от куршумите и жезъла се затвориха, още докато говореше. — Никоя рана не може да причини смъртта ми, докато докосвам земята.
И с ругатня на някакъв непознат език Ианий се обърна и побягна към гората. Торн нареди на Артемис и Кейхил:
— Останете при Ребека и децата.
Кейхил направи крачка напред.
— Но…
— Изпълнявай!
Торн грабна МП–5, изправи се, последва магьосника и в този миг реши, че само един от тях ще оживее. Обърна се, когато Артемис го повика, и хвана във въздуха хвърления резервен пълнител за автомата. Сега разполагаше с още петдесет патрона и знаеше, че ще има нужда от тях.
Но все още не се сещаше как да намали силата на Ианий. Вече беше използвал всичко, включително сребро, но въздействието му беше краткотрайно! Докато магьосникът оставаше в контакт със земята, запазваше силата да се лекува сам. Торн трябваше да измисли нещо. Щеше да се наложи да импровизира, затова вдигна тоягата на магьосника, която лежеше захвърлена на тревата. Можеше да му послужи.
След секунди навлезе в гората и буквално ослепя под непрозрачния балдахин на нощта. Обаче успя да зърне магьосника да тича към някакво сечище. Небрежно отблъсна ниско провисналите клони от лицето си и затича с все сили по неравния терен. Когато видя високата кула за вода толкова близо до тях, затаи дъх. Хрумна му една отчаяна идея.
Нещо ново…
Наведе глава, за да помисли.
Той не знаеше, че това е изкуствено…
Торн заоглежда терена около водната кула.
Това щеше да го отдели от земята…
Ианий почти беше стигнал до началото на гората в другия край на сечището. Сега или никога — помисли си Торн.
Той спря и вдигна автомата, за да се прицели. Изстрелът беше далечен, но той не можеше да си позволи да не улучи, защото друга възможност нямаше да има.
Стреля с бавно и внимателно натискане на спусъка и веднага разбра, че е улучил, защото Ианий подскочи, направи салто във въздуха, надавайки изпълнен с болка писък, и се стовари тежко по гръб. Но веднага започна да се надига и Торн вдигна дългата черна тояга над главата си.
— Тоягата ти е у мен! — провикна се Торн през малкото сечище и добави по-тихо: — Защо не дойдеш да си я вземеш?
За миг му се стори, че магьосникът ще избере благоразумието вместо предизвикателството, но след секунда Ианий закрачи към него без колебание и страх, вече излекуван от огнестрелната рана в крака.