Торн заотстъпва, следвайки ритъма на приближаващия се магьосник. От време на време хвърляше поглед през рамо, за да прецени колко остава до водната кула. Скоро почувства паветата под краката си.
Това беше входът за автомобили.
Ианий се бе излекувал от раната, която Торн му нанесе, но представляваше кървава гледка, когато се изкачи по малкото възвишение и стъпи на тревата до алеята за автомобили.
— Дай ми тоягата — нареди той с прегракнал глас.
Торн я остави на алеята.
— Ела да си я вземеш.
С гримаса на отвращение, сякаш мисълта да се бие с този незначителен войник му беше противна, Ианий стъпи на паважа и започна да се приближава с яростни крачки. Плочките на повредената му броня се полюшваха при всяка крачка и оголваха гърдите му. Той погледна надолу, примигна, фокусирайки поглед, и поклати глава.
— Камъни и прах — изръмжа той с отвращение. — Властвам и над тях.
Тоягата лежеше на земята между двамата.
Ръката на Торн стисна по-здраво автомата.
— Щеше да останеш жив, ако беше останал при семейството си — обяви Ианий, докато се навеждаше за тоягата. — А сега и те ще умрат заради неприятностите, които ми причини.
Торн подскочи напред, падна на едно коляно и мушна цевта в гърдите на магьосника. Лицето на Ианий се издължи от учудване, после той се засмя и сграбчи цевта със силната си дясна ръка.
Двамата впиха погледи един в друг.
— Глупак! — изграчи той в лицето на Торн. — Не можеш да ме убиеш! Аз винаги ще оздравявам, докато стоя на тази земя!
— Не стоиш на земя! — с пресипнал глас отговори Торн. — Някога да си чувал за фибростъкло?
Очите на Ианий блеснаха, той погледна надолу и видя, че не стои на земята. Магията му беше изчезнала. Ужасен вдигна глава към Торн, а той изкрещя:
— Я се излекувай сега!
После натисна спусъка и тялото на магьосника подскочи нагоре от автоматичния огън. Торн го следваше с цевта, забивайки в него куршум след куршум. Дори в ослепителния блясък на изстрелите Торн виждаше как плочките на бронята му се късат. Знаеше, че броят на куршумите е достатъчен да избие дузина противници, и нещо му нашепваше да престане.
Но не се вслуша в този глас.
Ианий завъртя глава и впи поглед в тревата и земята, близки и безкрайно далечни. Торн още натискаше спусъка, стреляше неспирно, крачеше напред и следваше Ианий стъпка по стъпка, докато най-накрая магьосникът падна по гръб.
С протегната напред ръка Торн се загледа в магьосника през дима. От гърдите му не беше останало нищо. Бронята беше нацепена на назъбени ромбчета, а синьо-зелените плочки от лапис лазули изглеждаха черни на бялата светлина от кулата. С отворен гръден кош и преплетени ръце Ианий приличаше на огромен молец с извити от смъртта хищни нокти.
Мина време, докато Торн задиша отново, все още впил поглед в неподвижното тяло на магьосника. Не знаеше дали е мъртъв, ще може ли отново да възкръсне, не знаеше и как да се увери в смъртта на подобно създание. Тогава до него застана Артемис. Късият меч блестеше сребрист в ръката му. Рубиненочервената халка на ръкохватката излъчваше неестествена светлина.
Торн успя да попита:
— Децата и Ребека?
— В безопасност — успокои го Артемис. — Кейхил ги пази. И благочестивите… Очакват завръщането ти.
Торн само трябваше да погледне в студените сини очи на асасина, за да разбере намеренията му. Почувства, че не му се ще да присъства на това последно и необходимо действие и се обърна.
— Ти го направи — каза той.
Артемис кимна хладно.
Торн небрежно запрати автомата настрана и тръгна към другия край на гората. Мина известно време, преди да осъзнае, че нашепва тиха молитва в нощта. От гърба му падна тежко бреме и последната дума от молитвата безшумно се смеси с вятъра и гората, които го прегърнаха, когато прошепна:
— Амин…
Епилог
Мина почти година. Толкова много неща се бяха променили, че на Торн му беше трудно да си спомни предишния живот. Но, той не забрави ужаса на преживяното и използваше всеки свободен миг, за да бъде с децата.
Ребека понесе изпитанието със забележителна сила и се възстанови много по-бързо от него. Нейната вяра й даваше сили, които той едва сега започваше да разбира. Не беше лесно да разбереш могъществото на тази вяра. За Торн това беше по-скоро дълго пътуване, а не място, където можеше да пристигне някога.