Знаеше, че е прекалено късно, за да определи дали непознатият е загинал при убийство или във война. Но не смяташе, че някой ще си прави труда да го зазижда, ако не иска да прикрие престъпление. Прецени височината на мъжа. Беше доста по-висок от метър и осемдесет, може би дори два.
Бил е силен, с едър кокал, вероятно е тежал около 110 килограма. Гръбнакът му беше прав и Торн не откри ревматични дефекти или натрупан по ставите калций. Бил е необичайно здрав за онова време до момента, когато се е изправил пред дулата. Торн вдигна поглед и забеляза някакви драсканици по стената до черепа.
Не бяха на английски, френски или немски. Торн говореше и трите езика. Реши, че са ранни европейски или индиански пиктограми. Може би на език, който никой на този свят вече не разбира. Но почеркът бе неравен и небрежен, сякаш бе писано набързо и под напрежение.
Изведнъж шокиран осъзна, че мъжът е изписал буквите сам! С тази мисъл в главата той се отпусна назад и се втренчи в него.
„Заровили са го жив?“
Потрепери при тази мисъл.
Погребали са го жив.
Защо някой ще погребва жив човек и ще отбелязва гроба му с куршуми? Защо някой изобщо ще погребва жив човек?
Фенерчето улови проблясване на сребро на лявата китка на мъртвия мъж и Торн присви очи.
Той несъзнателно започна да действа като детектив по убийствата и внимателно проучи пода. Не искаше да наруши нещо, което можеше да разкрие какво се е случило тук. Но нормалните правила бяха неприложими за трупове на сто години. Това бяха археологически разкопки, а не местопрестъпление.
После, напълно успокоен, че няма да наруши нещо важно, Торн остави беретата на пода и протегна ръка. Докосна предмета, който отразяваше светлината.
Белезници…
Към тях имаше и покрита с прах верига. Торн вдигна глава и видя дебел клин за железопътни релси, който крепеше веригата към стената. Не знаеше защо не я бе забелязал преди малко. Може би защото интересът му бе насочен към скелета. Но това тук беше още по-любопитно…
Белезници и вериги.
И така… бяха го застреляли и оковали, а после зазидали жив… не непременно в този порядък.
Торн беше заинтригуван. Винаги беше обичал мистериите, а тази си я биваше. Но не беше шокиран. Още в началото беше усетил, че това тук е странно. Сега то се превърна от нещо странно в убийство. И не просто в убийство. А в ужасно, продължително убийство. Торн не искаше да живее с него. Бързо реши да остави цялата тази работа в миналото.
Хрумна му да иззида наново стената, и то по-здрава. Но имаше два проблема. Ребека щеше да любопитства защо го е направил, а тя бе прекалено чувствителен детектор на лъжата, за да успее да я заблуди. Второ, не беше толкова луд, че да държи мъртвец в мазето си.
Не, реши той, ако искаше да има душевно спокойствие, щеше да се отърве от този тип. Наистина не го беше грижа кой е бил той и кой го е убил. Каквото и да бе станало тук, се беше случило преди сто години. Тревожеше го само вероятността, че човек, умрял по такъв ужасен начин, би могъл да остави след себе си „лоши трептения“. Не искаше да изрече думата „дух“ дори и пред себе си. А колкото до справедливостта, щеше да остави миналото да погребе миналото.
Той прекара пръст по белезниците и се увери в това, което беше подозирал. Бяха сребърни. Не се изискваше голям логически скок да си направи изводи, като се има предвид, че бяха на по-малко, от четиридесет мили от Салем, Масачузетс, американското средище на магьосничеството. Торн наклони фенерчето и видя по белезниците леки вдлъбнатини.
Преди да го погребат, този човек е бил затворен, но по някое време група мъже е открила огън с пистолети, ловни пушки и карабини. Стреляли са по него от чувство на безсилие или страх, или и двете. Торн реши, че са били доста хора, защото на сам човек щеше да му трябва цяла нощ, за да изстреля толкова куршуми със зареждаща се през цевта пушка от седемнадесети век.
Но какъв беше този, който бе предизвикал толкова крайно отмъщение от цяло едно село? Магьосник? Масов убиец? Дали не е изгорил черквата? Или е практикувал магия? Отвличал невинни пътници? Принасял човешки жертви?
Нямаше други следи. Торн поклати глава и дръпна белезниците. Две от кокалчетата на пръстите паднаха.
Намръщен от усилието да се съсредоточи, Торн се изправи и проучи белезниците отблизо. Доколкото можеше да прецени, те бяха изработени със забележително майсторство. Тогава си каза: кой за Бога би прахосал хиляди сребърни долари за един злодей, после да го погребе жив и на всичко отгоре да го застреля?