С две оковани ръце беше затворник. Сега беше свободен, изправи се, събра себе си, своя дух и воля и се обърна към вечната сила, която винаги го бе възкресявала от мъртвите, защото властваше над смъртта.
Но сега тя не беше толкова мощна. Изглеждаше далечна и… някак злопаметна. Той завъртя глава от разочарование.
— Къде си? — прошепна, преди да му хрумне най-омразната сред мислите, мисълта какво го беше довело сред тези руини, лишен от слава и власт.
Ето го пред него, в натрупващия се мрачен спомен, началото на края на всичко, което познаваше.
Беше ден като всички други в градината на Аменхотеп II, фараона на Египет, когато той, Ианий, най-големият от всички магьосници, забавляваше безмозъчните наложници и гости на двора с прости номера, които ги караха да губят ума и дума.
За него това беше елементарно: да превърне виното в хляб, пясъка в желязо, птица да кацне на раменете на забулените девици, издокарани от господарите им във великолепна коприна и атлаз. Бе изпълнил всичките си задължения умело и предпазливо, като позволи на Аменхотеп да вземе славата и тогава…
Той влезе в градината като просяк от улицата, събуден от шума, търсещ храна и дрехи. Ианий бе виждал стотици хиляди като него да се издигат и падат и отдавна престана да изпитва удоволствие от тяхната смърт. Те бяха роби, живееха и умираха. Но този беше различен. Движеше се изправен и без страх.
Робата му бе тъмночервена и се спускаше на дипли надолу, закривайки долната риза на тъмносини и бели райета. Косата му, типично за робите, беше дълга, а вълнистата му бяла брада се спускаше до гърдите. Силните му гърди и рамене свидетелстваха за дълъг и труден живот в пустинята, но той не изглеждаше обезсърчен или отслабен от многото си години.
Странно, но пазачите не се изправиха пред него и той продължи напред, следван от по-дребен мъж с посивяла брада. Двамата носеха тояги и Ианий понечи да застане пред трона, но Аменхотеп се изправи.
— Мойсей — започна той и бавно се усмихна, — най-накрая идваш при мен.
Този, когото наричаха Мойсей, направи крачка напред.
Беше едър, но стоеше смирено приведен и изглеждаше по-дребен. Но дори и в тази скромна поза нещо в него намекваше за голяма сила. Той стоеше пред Аменхотеп с аурата и безстрашието на цар. Мъжът до него вдигна поглед към фараона и заговори:
— Благородни Аменхотеп — започна той тихо, — аз съм Аарон, братът на овчаря Мойсей, когото виждаш пред себе си.
Лицето на Аменхотеп се изкриви от яд.
— Познавам Мойсей, глупако. Току-що го поздравих с добре дошъл! С него сме приятели, откак сме живи, остави го да говори от свое име. — Той загледа Мойсей с нарастваща нежност.
— Ще говориш ли с мен, братко?
С тежка въздишка Мойсей пристъпи напред и заговори с колеблив и несигурен глас:
— Ще ми се да идвах само за да те прегърна, братко мой. Но не това е причината за нашата среща.
Аменхотеп се засмя, за да прикрие, че е объркан:
— Братко, ти се върна в своя дом. Сега можем заедно да строим Египет! — Той поклати глава. — Всичко е простено заради онази незначителна случка, тя остана без последствия. Мъртвецът си е мъртвец. Ние измазахме пирамидата с неговата кръв и камъни.
Той се обърна с протегната ръка.
— Роби, донесете ми най-хубавото теле! Съберете музикантите! Ще празнуваме цял месец, архитектът на Египет се върна у дома!
Мойсей заговори отново:
— Велики фараоне, ние смирено благодарим за твоята милост. Ти си най-великият владетел на всички народи. Дошли сме да отправим към теб една проста молба, ако решиш да ни изслушаш.
Аменхотеп се засмя и погледна шеговито към хората наоколо. Пристъпи напред и постави ръце върху раменете на Мойсей.
— Защо си толкова официален, братко? Бях закопнял да те видя. Всеки дар, който жадуваш, ще бъде твой!
Мойсей наведе глава и празничната атмосфера се разсея. Сякаш музиката и танците спряха заради черен облак, надвиснал над открития двор. В дълбокото мълчание гласът на Аменхотеп прозвуча тънък и безличен:
— Мойсей? Какво има? Уморен ли си? — Той вдигна ръка към момичетата, които сервираха. — Донесете ни малко вино. Брат ми е жаден.
— Не — намеси се Мойсей, — не вино търся аз, братко мой.
Аменхотеп не разбра и се вторачи мълчаливо в него. После протегна ръка.
— Това е Ианий, моят слуга. Той може да прави много магии и други чудновати неща. В опасност ли си? Имаш ли нужда от моята помощ? Мога да те уверя, че сам Ианий струва почти колкото цялата ми армия.