Но Аменхотеп вярваше, че силата, която сам не притежаваше, ще победи Мойсей. И когато Мойсей превърна Нил, извора на живота, в кръв и много създания измряха, фараонът стана самонадеян.
Аменхотеп го накара да повтори чудото, сътворено от юдейския Бог, и Ианий се подчини. Но преобразуването на вода от прясно изкопани кладенци беше нищо в сравнение със змията. Да… лесно бе да манипулираш мъртвата материя, но да призовеш живо и дишащо нещо, изискваше проверка на вярата му. А той никога не беше сигурен дали неговият бог ще изпълни молбите му, или ще ги отхвърли по някакви свои тайни причини.
Без някой да му е казвал, той беше уверен, че Мойсей има лична връзка със своя Бог. Докато той самият бе принуден да се осланя на намеците, тайнствата и маските, които неговият бог разрешаваше. Но Ианий не съжаляваше за това. Придобитото чрез предаността му към Мрака беше много по-удовлетворяващо от всичко, което би могъл да получи, като слугува на Светлината.
Той едва не се изсмя, когато Мойсей призова жаби от Нил, защото не видя в тях никаква заплаха. Но проклетото жабешко множество започна да измира, разлагащите се тела, струпани на купища, дюни и хълмове, разпространиха мухи, болести и воня, които проникнаха във всяка къща и всяка шатра.
Побеснял, Аменхотеп му нареди също да призове жаби и да покаже, че Мойсей не може да постигне нищо, на което великите магьосници да не могат да отговорят.
Ианий не виждаше никакъв смисъл в тази заповед. Много по-мъдро би било да му наредят да прогони жабите обратно в Нил, но Аменхотеп бе издал нареждането в присъствието на роби. Ианий не можеше да позволи хората да разберат, че фараонът е глупак. И от съображения за сигурност беше принуден да задоволи принца идиот.
Мойсей не се обезкуражи от това, че и Ианий призова жаби от Нил, макар за него това да не беше чудо.
Разбира се, Ианий дори не си и представи, че е възможно да помоли юдейския Бог магията му да проработи.
Не, беше постъпил както обикновено. Бе призовал своя бог, макар да не можеше да го позове с истинското му име — те бяха много. И неговият бог бе отговорил.
Сътрудничеството на този бог не беше нещо сигурно и Ианий отдавна бе приел този факт. Неговият господар можеше да чуе молбите му, а можеше и да не ги чуе. За разлика от Мойсей той нямаше представа за истинската му природа. Знаеше само, че ако му се покорява и прави всичко, за да унищожи последователите на бога на Израил, той щеше да бъде доволен и да го възнагради.
Болка…
Спомни си къде се намира…
Под земята.
Той се опита да стане в мрака на своя гроб, но падна назад сред кълбо прах. Опря свободната си ръка в пода и се оттласна силно, за да се изправи. Спомни си поражението, което този омразен законодател, вестителят на еврейския Бог, най-накрая му нанесе.
Аарон, който винаги изпълняваше командите на Мойсей, защото единствен чуваше заповедите на Господа, вдигна тоягата си, стовари я върху пясъка и той се превърна в комари.
В началото те сякаш не бяха голямо зло. Но започнаха да измъчват, да ослепяват, пропълзяваха в дрехите, в леглата и в очите. Така става с всички напасти — в началото изглеждат маловажни, но с течение на времето издръжливостта и търпението се изчерпват и започва мъчението.
И така той призова бога, когото не можеше да види, да повтори чудото на еврейския господ. Нареди на Иамврий да изпише заклинанията върху камъни с бронз, изкован по тайна рецепта, по-твърд от желязото, и призова своя господар…
Но се случи това, от което винаги се бе опасявал — този път не получи отговор.
Комарите продължиха да ги тормозят и най-накрая Аменхотеп помоли еврейския пророк и неговия брат да се обърнат към своя Бог за милост. После Аменхотеп призова Ианий да му даде обяснение за безсилието. Тогава чу думи, които никога нямаше да забрави, защото насаме Ианий можеше да говори свободно.
— Аменхотеп! Глупако! Наистина ли вярваш, че те издигнах да властваш над Египет, за да ти се подчинявам като на мой господар? — Той се втренчи в „сина на Ра“ и поклати глава. — Аменхотеп, не забравяй кой управлява тази нация! И внимавай да не последваш набързо баща си при Анубис!
В неприкосновеността на храма Аменхотеп успя да попита:
— Но… къде е този Бог на Мойсей? Кой е този Бог?
— Богът на Израил е най-великият от всички — заяви Ианий, неспособен да отрече очевидната истина, след като бе победен пред очите на цял Египет. — Предлагам да пуснеш народа му.
Но горделивият принц пренебрегна предупрежденията, докато не плати с най-скъпоценната кръв — тази на собствения си син. После пусна хората да си вървят, но ги подгони с цялата армия на Египет.