Торн беше прекарал целия си живот първо в армията, а после в полицейското управление на Лос Анджелис и се отнасяше сериозно към работата си. До детектив се издига един от двадесет полицаи, тогава той обикновено е в началото на петдесетте. Повишението на Торн беше заслужено, но бързо и предизвика известно напрежение, завист и враждебност. Но щом другите детективи видяха, че работи не за слава или пари, а заради удовлетворението, го приеха напълно в екипа. Всички заедно бяха наистина силен отбор. Задейства се и друг фактор.
Торн беше толкова надарен и отдаден на професията, че включването му в отдела предизвика конкуренция. Внезапно всички станаха по-добри в работата, защото вече никой не караше рутинно. Бяха настроени на вълната на Коломбо — съсредоточени, отдадени на работата, внимателни, непропускащи и най-малката подробност, за да стигнат и до най-дребната следа. Самото присъствие на Торн направи отдела по-добър.
Той се обърна, за да види кой приближава към къщата.
Беше свещеник.
Католически пастор.
— О, малко е рано за посещение — промърмори Ребека.
Торн се намръщи и внимателно разгледа свещенослужителя. Беше на средна възраст и пълен, което не бе изненадващо. Изглежда му беше малко трудно да се изкачва по лекия наклон на хълма. Оставаха му още около петдесетина метра, но Торн виждаше, че вече здраво се е задъхал.
Носеше традиционния костюм с бяла якичка, който свещениците слагаха главно по време на литургия или погребение. Когато се приближи повече, Торн прецени, че отчето гони петдесетака. Косата му все още бе гъста и черна, сресана гладко назад от челото му. Под дясната си мишница стискаше Библия.
Когато видя, че Торн го е забелязал, помаха любезно с ръка и продължи да се изкачва.
Торн се обърна към хамалите.
— Момчета, всичко наред ли е?
Те кимнаха, да, ще се справят без него. Тогава Торн насочи вниманието си към свещеника. По някакъв начин усети, че това е нещо повече от „добре дошли“ в паството. Спусна се насреща му по хълма, за да избегне усещането за драматичност. Пресрещна го на половината път.
— Добро утро, отче.
— Добро утро, сине мой. Аз съм отец Кевънау. Как се чувствате? Как върви настаняването?
— Благодаря, добре сме.
— Чудесно.
Торн бегло кимна към къщата.
— Защо не влезем, да поседнем?
— Добра идея — изскрибуца Кевънау.
Торн внимаваше да не прави твърде големи крачки, докато се изкачваха по хълма, съобразявайки се с лошата физическа форма на отчето.
— Кажи ми, отче — попита кратко, съзнавайки, че трябва да даде на свещеника възможност да си поеме дъх, — на всички ли новопристигнали отиваш да кажеш „добре дошли“?
— Да. Но идването при теб и семейството ти е по-особена мисия заради… тревожната история на тази стара къща. За вашето душевно спокойствие исках да благословя всички, които са се настанили в нея. И разбира се, да ви поканя да посещавате службите.
— Да, разбира се — отговори небрежно Торн. — Обаче, отче, много исторически места като това имат странни истории. Ще бъде много трудно да намериш някое, което няма такава.
— Да — съгласи се пасторът, — и това е вярно. Но местните легенди, които може още да не сте чули, са в състояние, да измъчат съзнанието. Или се поддавам на интелектуален грях, като им обръщам толкова голямо внимание. — Той махна с ръка към заобикалящите ги хълмове. — Вероятно не знаеш, но и хълмовете са обвити с легенди. Предполага се, че в тях се намира древно, все още неоткрито индианско гробище.
— В тази част на страната има много легенди — отбеляза Торн.
— О, да, и се боя, че често легендите силно се разминават с истината. Въпреки това много се радвам на възможността да изляза на въздух за малко. Обичам природата, а това със сигурност е едно прекрасно място.
Торн помълча известно време и после каза:
— Намерих нещо необичайно…
— О? И какво е то?
— Само някакъв надпис в мазето — отговори той. — Искаш ли да му хвърлиш едно око?
— Ако мога да помогна — кимна Кевънау.
Торн отново се замисли за стената в гроба и се запита как този странен език се е появил в градче, където най-вълнуващото събитие рядко представлява нещо повече от грабеж.
Докато размишляваше, той изведнъж се усъмни, че посещението на свещеника е много по-целенасочено, отколкото беше признал.
— Отче, да не би случайно полицията да ти е съобщила?