— Да — честно отговори Кевънау. — Бях третият или четвъртият, на когото се обадиха, след като бяха подсигурили местопрестъплението. — Той се усмихна. — Не се обиждай, господин Торн. Хората в тази енория са много чувствителни към своите суеверия. Да живееш толкова близо до Салем, не е същото като да си в Лос Анджелис.
Забелязвайки изненадата на Торн, той се засмя.
— О, всички знаят за теб, господин Торн. В малка община като нашата всички знаят всичко.
Торн поклати глава и се усмихна.
— Е, като се има предвид черно-бялата история на това място, не съм твърде изненадан. Но я ми кажи, при последните убийства Кейхил ли беше шериф?
— О, да. Мисля, че Бил Кейхил е шериф от двадесет и няколко години. И най-вероятно ще бъде такъв до края на дните си. След като се върна от войната, мнозина предпочитат неговия модел справедливост — справедливостта на Дивия запад, пред дългата присъда в окръжния затвор. Той работи по твърде неформален начин.
Кевънау размисли и каза:
— Ако питаш конкретно — да, господин Торн, Бил Кейхил работи по всички предишни убийства. И мисля, че те още са трън в очите му. Той не успя да намери никакви следи и мотиви, дори и намек за предишно насилие в семейството на жертвите. Не откри нищо необичайно. Единствено… тази къща.
— Слизал ли си някога в мазето? — най-накрая попита Торн.
Свещеникът се забави с отговора си.
— Не, не бих казал. Но научих от заместник-шериф Тейлър, че там очевидно има нещо интересно. Чух, че било нещо като надпис?
— Да — измърмори Торн. — На мен ми прилича на йероглифи, но не съм сигурен. — Той вдигна рамене.
Отец Кевънау явно сметна това за толкова интересно, че дори спря да крачи. После предложи:
— Разбирам… Хайде да хвърлим едно око.
Внимаваха да не се пречкат на хамалите, докато минаваха през къщата. Торн се усмихна на Ребека, която шеташе из кухнята. Беше окачила тиганите и тавите и изпразваше двата хладилни плика с храна, която Торн беше купил в Андоувър.
— Добре се справяш, скъпа — похвали я Торн.
Ребека се засмя.
— Утре вечер всичко ще е подредено.
— Чудесно.
Торн посочи отец Кевънау, който я поздрави с поклон.
— Да ти представя отец Кевънау. Дойде да ни поздрави с добре дошли. Отче, това е жена ми Ребека.
— Радвам се да се запознаем, отче — кимна тя. — Благодаря, че намина. Мога ли да ти предложа нещо?
Кевънау се засмя, изправи се и се поглади по страните.
— Благодаря, госпожо, но едва ли. Не страдам от липса на храна, даже напротив. Но ти благодаря.
— Е, отче, винаги си добре дошъл тук.
Торн се почувства странно щастлив, че присъствието на Кевънау не събуди никакви подозрения у Ребека, която продължи да подрежда кухнята си. Той се обърна към свещеника:
— Отче, сега ли ще ми помогнеш за котела?
— Разбира се! — отговори Кевънау, показвайки бърза реакция. — Тези стари машинарии си имат чалъм. Ще ти покажа как да го пуснеш.
Торн тръгна надолу по стъпалата, но не чу стъпки зад себе си. Нямаше нужда да се обръща, но го направи. Доста хора бяха преминали във Великото отвъдно на това място. Даде време на свещеника да се съвземе.
— Сигурен ли си, че можеш да се справиш?
Кевънау бе придобил странно изражение.
— Казваш, че е надпис?
— Не съвсем, не. Казах, че са някакви думи. И намерих дупки от куршуми по стените и скелета.
— Какъв скелет?
— Това е друга история — отговори Торн и се прокле, че се е изпуснал. — Искам само да погледнеш думите, които са издълбани на стената.
— Издълбани?
— На мен ми приличат на издълбани — отговори той, без да отмества очи от свещеника. Нещо в неговата почти инстинктивна реакция засили бдителността му.
— Какво има?
— Покажи ми ги.
Продължиха бавно до края на стълбището, без да спират повече, Торн плъзна лъча на фенерчето из празното мазе. Дупката в стената изглеждаше същата. Нямаше промени нито в размерите й, нито в положението на камъните. Всичко си беше както преди. Торн се изненада, че изпита облекчение. Нима очакваше, че камъните ще станат и също ще изчезнат?
Пасторът постоя малко в основата на стълбището, после тръгна бавно напред и застана пред отвора. Торн насочи лъча на фенерчето към стената и Кевънау се закова на място при гледката.
Загадъчната поредица символи сякаш заблестя под светлината на фенерчето. Торн видя устните на отец Кевънау да се движат в безмълвен превод.