— Какво правиш?
Кевънау едва не падна назад от стола си. Ръцете му се стрелнаха в противоположни посоки, разпръсквайки документи и наръчници из цялата стая. За частица от секундата скочи на крака и се вторачи в разпятието, което висеше над леглото му. То потракваше като при земетресение. Кевънау почувства, че ще получи сърдечен пристъп, и забеляза, че е мокър от пот.
Огледа се много, много бавно.
Нищо… нищичко…
— Какво правиш?
Този път Кевънау посрещна думите малко по-спокоен. После почувства нечие присъствие и се завъртя като пумпал. Успя да зърне нещо човекоподобно, черновато, жива сянка, която се рееше на границата между това измерение и следващото.
Кевънау беше не само католик, но и йезуит. Обучението на йезуитите включва петнадесет години изучаване на теология и философия, а четири от тях в един от университетите от Бръшлянената лига се учи психология. Така се избягваше ненужният екзорцизъм и твърде острото реагиране на физически феномени, чийто произход лесно би могъл да бъде приписан на духовни причини, както в случаите със стигмата.
Задълбоченото йезуитско обучение позволи на Кевънау малко по малко да се успокои. Той започна да контролира дишането си, избърса потта от дланите и врата си. Знаеше, че напоследък работи прекалено много и че е нормално намереното в къщата на Торн да го обърка. Не се срамуваше да си признае почти греховната склонност към суеверия. Но грижливо я криеше от колегите си. Не беше чудно, че е напрегнат и чува гласове. В края на краищата и той беше човек.
Насили се да се отпусне. Погледна отново към бележките си — отново можеше да започне работа.
— Благодаря на Бога за обучението — промълви той.
Действително, без задължителната научна подготовка йезуитите постоянно щяха да бъркат диагнозите на психосоматичните прояви с чудесата. Бездушните, сурови процедури и ритуалите също имаха значение. Църквата използваше точни критерии, за да установи, наличие на демонска дейност. Още една пречка за онези, които прекалено бързо решават, че някъде има свръхестествена намеса.
От обучението си по физика Кевънау знаеше, че една демонична същност може да прекосява измерения, за да преследва някого на земята, но това изобщо не беше толкова просто за демона, както мнозина смятаха. Демоните можеха да крадат от земното измерение, но това беше деликатен и труден процес.
Математиката доказа съществуването на девет успоредни измерения, а теоретичната физика твърдеше, че има още едно, десето, което обгръща всички останали. А теорията за Омега точката изказваше предположението, че между тях могат да бъдат обменяни и „субстанции“, стига размяната да е едновременна и на равни количества.
Което означаваше, че нищо не може да бъде „откраднато“ от друго измерение, въпреки че ако човек владее черната наука, може да прави „размени“. Тайна, която Ианий със сигурност е знаел. Номерът беше в това размяната да бъде равна по количество, защото втори шанс нямаше да има. Една грешка и всички участници щяха да страдат. Демоничната същност не може да бъде убита, но човешкото същество лесно се унищожава физически.
Успоредните измерения вече бяха старомодна наука. Днес те вече не бяха интересни. Физиците просто махваха с ръка при споменаването им: да, да, разбира се, че има други измерения. Знаем това от години…
Много добре… Хайде отново на работа.
Той упорито се мъчеше да забрави, че е чул глас. Просто беше преуморен. Това беше всичко.
Не е било глас.
Кевънау усети, че стиска молитвената си броеница. Забеляза, че от долната страна на юмрука му бавно капе кръв. Стискаше кръста толкова силно, че ръбовете му се бяха забили в дланта. Но не му пукаше.
Ако нямаше обяснение за раната, можеше да прояви претенции за стигма. Но в случая ставаше, дума само за силна паника.
— Не — прошепна той и пот капна от челото му, — не е било глас.
— Какво правиш?
Този път Кевънау трябваше да отговори. Знаеше какво казва Книгата за общи молитви14 за разговорите с демони. Едно беше обаче да четеш в молитвеника неясен пасаж за положение, в което не е вероятно да изпаднеш, а съвсем друго — да се окажеш в него. И както казват хората, правилата са за това да бъдат нарушавани.