Отец Кевънау почувства, че нещо докосва съзнанието му. Тръсна глава, за да проясни мислите си, и започна прощалната бележка, която щеше да остави на бюрото си. Знаеше, че лесно ще я намерят и не искаше да опетнява своето сбогом с нещо толкова тъмно. Но мислите му бяха несвързани, усети как се носи в топло море, което го обгръща отвсякъде…
„… твоето непобедимо съзнание. Ти си стар, пълен с години, а семейство Торн откри онова, което трябваше да остане неоткрито. Молете се за спасението на душата ми. Оставям ви с най-нежни чувства и любов… Ваш син…“
Примигвайки, Кевънау се изправи и бавно закрачи към двойното си легло, като бегло забеляза дебелата червена следа след себе си. Спря за миг, погледна надолу и се изсмя тъжно.
„Значи се стигна дотук… След всички години служене да разочаровам дори и децата…“
Той се подпря на здравата си ръка и се отпусна на леглото учуден, че не изпитва по-силна болка. След това се изтегна, без да обръща внимание на растящата пурпурна сянка. Затвори очи и нищо повече не усети…
Торн стоеше в мрака на задния двор.
Когато, претърсваше, той винаги беше особено педантичен. Не оставяше нищо необърнато. Провери бараката за инструменти, под ръчната количка, под гумения басейн на Антъни. Погледна под колата и влезе в къщата. Провери още веднъж децата и Ребека. Те спяха дълбоко на топло.
Но него студът го следваше като невидимо наметало. Торн не се съмняваше, че този студ е неестествен. Беше скептик, а не глупак. Разпознаваше необичайното, щом се сблъскаше с него.
Ако го приближеше и заговореше розов слон, Торн нямаше да губи време да се съмнява в истинността на този факт. Щеше да признае, че той е неестествен, и после да каже „здрасти“. Без изненада, без емоции, без страх. Само едно обикновено „здрасти“ и признание, че случващото се е точно толкова странно, колкото изглежда.
Спусна се по стълбите и мина през мазето. Държеше беретата, защото имаше намерение да направи последна за тази вечер проверка на гробницата. Погледна зад инструментите, отломките и изхвърлените мебели. След това провери носещите греди.
Нарочи фенерчето към отвора в стената и тръгна бързо напред, прекрачвайки извадените камъни без никакво колебание. Не обърна внимание на издълбаното върху стената, после по-скоро усети, отколкото чу нещо зад гърба си и рязко се обърна.
Зърна образ, смътно човешки и същевременно демоничен. Беше на по-малко от четири фута, когато той се извърна, но щом светлината попадна върху него, изчезна.
Торн изръмжа.
Бойният му инстинкт се възпламени като ядрен взрив. Той не отстъпи, не падна върху стената. Направи това, за което беше обучен, това, което му нашепваше и инстинктът.
Тръгна право срещу заплахата.
Светкавично прекрачи основите на стената и стигна до средата на мазето. Онова нещо отново беше зад него и този път той се завъртя още по-бързо, за да успее да го види по-ясно.
Докато примигне и… беше изчезнало.
Беше заел стойката на Уивър15: дясната му ръка бе протегната напред с пистолета, чийто предпазител беше свален, а лявата обгръщаше трите пръста на дясната върху ръкохватката, дърпаше я назад и му даваше устойчивост. Торн беше отличен стрелец, техниката му бе съвършена, а зрението отлично. Докато се взираше в мрака, той използваше всичките си умения.
Нещо се качваше по стълбището…
Торн знаеше, че то ще изчезне отново, затова просто извърна глава. Нямаше да му достави удоволствие и с най-малка проява на страх.
Каквото и да беше, нямаше да получи това, което…
— Допри пистолета до главата си…
Това не беше истински глас, нито нещо, което можеше да се чуе. Но въздействаше толкова силно, че можеше да се сбърка с човешко присъствие. Невероятно, но то не стресна Торн, той само задиша по-тежко и свали пистолета. Разбра, че куршумите няма да помогнат много срещу това. Не още.
Взря се продължително и напрегнато в мрака и си помисли за Антъни, Малъри и за Ребека.
Думите му бяха хладни.
— Скоро ще се срещнем.
Монсеньор Де Марко бе втренчил любопитен поглед в тялото на любимото си протеже, отец Кевънау, което все още лежеше под бял чаршаф, когато фелдшерите от спешната помощ на Сидър Ридж се спуснаха към него.
Вече бяха залепили малки, кръгли монитори на гърдите му и бяха открили слабо биене на сърцето.
15
Популярна техника за стрелба с пистолети и револвери, разработена от зам. шериф Джек Уивър през 50-те години — Б.пр.