Той кимна отсечено.
После без много приказки освети всекидневната и премина в трапезарията. Обиколиха долната част на къщата помещение след помещение. Торн погледна Ребека предупредително, за да престане да се извинява за бъркотията. Монсеньорът търсеше нещо определено и изобщо не се интересуваше от безредието в къщата. Качиха се на горния етаж и ритуалът беше повторен. Чак тогава се спуснаха по стълбите и влязоха в кухнята. Бяха я пропуснали, защото Ребека бе настояла да подреди „царството“ си, преди монсеньорът да влезе. Свещеникът прие любезно извинението и се качи горе.
Слязоха след по-малко от петнадесет минути, Торн получи разрешение от Ребека и монсеньорът влезе в кухнята с блажена усмивка, като я похвали за добрата организация. Сигурно ще стане произведение на изкуството, каза той. Кухнята е „сърцето на всяка къща“.
После, в мълчание и без да помръдва, монсеньорът се втренчи във вратата към мазето.
Торн знаеше, че това ще се случи. Зачуди се дали мъжете от края на гората са се приближили небрежно до прозореца, за да погледнат какво става. Не се изненада, когато видя един от тях на няколко метра от задната врата, но не се и разтревожи. Те бяха професионалисти — макар и близо, изобщо не се набиваха на очи.
— Пазят ви съвсем отблизо отбеляза той с безразличен глас.
Монсеньорът кимна.
— Те са верни служители на църквата, приятелю мой. И както споменах, пътуват с мен, за да осигурят безопасността ми. — Той вдигна ръка към дръжката на вратата за мазето. — Може ли?
Торн помисли малко. Не знаеше дали Кевънау наистина е ранен, или просто беше открил нещо ужасно. Каквото и да беше станало, не му харесваше. Но имаше нужда от повече информация, а начинът да я получи беше само един.
— Разбира се — каза той и отвори вратата на монсеньора. После взе фенерчето от масата и му го подаде. — Ще имате нужда от това.
— Благодаря.
Със забележително присъствие на духа монсеньорът го провери дали свети и започна да слиза по стълбището. Торн намери второто фенерче и тръгна след него. Бързо стигнаха долу и монсеньорът спря.
Торн отново почувства странния студ от миналата нощ. Не беше нормално — мазето би трябвало да е по-топло от останалата част на къщата. Котелът беше тук и гореше с пълна мощност. Но ако човек не стоеше до обвития със стомана цилиндър, можеше спокойно да носи канадка.
Монсеньорът бавно и целенасочено обходи с лъча на фенерчето цялото мазе. Когато попадна на гробницата, пое натам без колебание. Но не прекрачи еднометровата стена, която Торн беше иззидал с бързо съхнещия цимент.
Обратно на популярното схващане, ниските температури карат цимента да съхне по-бързо, отколкото горещината, която го държи мек два пъти по-дълго време.
— Ето — промърмори Торн и здраво ритна стената. Камъните се посипаха с потракване и откриха проход.
Торн усети, че не е нужно да казва каквото и да било. Свещеникът, изглежда, напълно разбираше всичко. Няколко мига той остана безмълвен и неподвижен, после направи кръстния знак срещу входа… и прекрачи вътре.
Торн приближи до открилия се проход и погледна в него. Не изпитваше никаква нужда да влезе, а и вече не се интересуваше. Беше открил това, което криеше гробницата, и бе имал достатъчно неприятности с него. Затова наблюдаваше внимателно свещеника.
Монсеньор Де Марко се наведе и опипа земята, където беше лежал скелетът. На Торн му се стори, че той потрепери. После свещеникът се изправи и докосна сребърния клин, който приковаваше към гранита единствената сребърна брънка, останала от веригата. Огледа се и видя и другия. Торн знаеше, че е разбрал всичко, и не каза нищо.
Търпеливо — чакаше, докато свещеникът изучава вдлъбнатините от куршуми по стената. Тогава за изненада на Торн той извади джобно ножче и започна да дълбае едната. След минутка в протегнатата му длан падна парче олово. Огледа го, после протегна нетрепваща ръка към Торн и му го подаде.
— Били сте детектив? — попита той, без да опитва да скрие факта, че е провел необичайно проучване.
Торн лаконично попита:
— Всекиго ли проверявате така?
— Само когато едно от любимите ми чеда е тайнствено и почти смъртоносно ранено. Моите отговорности и грижи се простират далеч отвъд това, което предполагате, господин Торн. Той търкаляше куршума от мускет между пръстите си с протегната ръка. — Можете ли да ми кажете какво е това?