Торн мярна нещо наблизо и хвърли поглед към стълбището, където един от телохранителите стоеше и ги наблюдаваше в мълчание. Не се учуди, че Ребека го беше пуснала вътре. Те бяха професионалисти от висока класа и имаха предварително подготвени логични извинения да бъдат наблизо.
Торн имаше още въпроси и независимо от телохранителите възнамеряваше да получи някои отговори.
— Резките по куршума може да са от удара в стената, но не мисля така. Мисля, че са от нарезите в цевта. — Той го оглеждаше внимателно. — Прилича на стандартен 45.110 „Шарпс“. Доста разпространен в първата половина на миналия век. Тежък куршум за всякакви цели. Използвали са ги за лов на бизони.
Торн върна куршума на свещеника, който попита злокобно:
— Какво друго намерихте тук?
— Един мъртъв тип — простичко отговори Торн.
— Властите видяха ли останките? Шериф Кейхил?
— Не. Той… изчезна.
Де Марко се вторачи в него.
— Казвате, че е изчезнал?
— Аха.
— Моля… обяснете.
Торн му разказа историята с подробности, без да изпуска нищо, а когато свърши, монсеньорът изду устни и се загледа отново в отпечатъка на скелета върху земята. После се обърна към човека на стълбата:
— Ако господин Торн не възразява, изкопай тези клинове от стената. Нищо да не остане от тях.
Торн махна с ръка и влезе в гробницата.
— С какво си имаме работа?
— Със зло не от този свят — отговори монсеньорът с учудваща откровеност. — Съветвам ви настоятелно да преместите семейството си оттук, докато Църквата се справи с проблема.
Единственото, което Торн можа да направи в момента, бе да въздъхне уморено.
— Знаех си, че ще излезе нещо такова.
Монсеньорът излезе от гробницата, а човекът от стълбището се приближи. Обиграното око на Торн различи нелегално скъсена пушка помпа 12-и калибър, закачена под лявата му ръка, издутина на десния хълбок и редичка пълнители за полуавтоматичен пистолет отляво.
Дааа… той беше нещо повече от телохранител.
Монсеньорът застана пред Торн, но той вече не се нуждаеше от отговор. Всичко му се бе изяснило.
— Кевънау е опитал да се самоубие, нали?
След кратко колебание свещеникът потвърди:
— Да.
Торн дълго обмисля следващите си думи:
— Опитал е да се убие, защото е чул гласове и след като влезе в гробницата, прочете надписа и взе веригите, му се е явила една сянка.
— Очевидно е така, но не мога да потвърдя. Последните му думи не бяха завършени.
Торн разбра, че монсеньорът е разтревожен, но свещеникът бе получил своя църковен ранг, защото добре контролираше ума и чувствата си.
— Може ли това нещо да нарани семейството ми? — попита той.
— Не знам — отговори свещеникът и се изпъна — какво е… Още не е ясно какво представлява.
Телохранителят излезе от гробницата безмълвен и делови и кимна отсечено на монсеньора, който сякаш не го забеляза. Върна се на мястото си на стълбището и застана там, неумолим и безразличен. Някой можеше да го сметне за безобиден, но не и Торн, обучен да забелязва носенето на скрито оръжие.
Той погледна твърдо свещеника.
— Имате ли място, където да осигурите безопасността на моето семейство?
Монсеньорът пое дълбоко дъх, преди да отговори:
— Ако това, което подозирам, е вярно, господин Торн, никой от нас не е в безопасност… Никой на тази планета.
7.
Де Марко и неговата сянка си тръгнаха след една щедра благословия, а Торн влезе в къщата и разроши перчемите на Антъни и Малъри в случай, че произшествието ги е уплашило. После се обърна с любопитство към Ребека, която стоеше с ръце на кръста и наклонена глава. Той не позволи на дългата, кестенява коса и чувствената й фигура да го разсеят. Знаеше много добре, че тя има важни въпроси и държи той да й отговори.
— Какво ти каза мъжът с черното кожено яке, за да го пуснеш в къщата? — попита от чисто любопитство.
— Каза, че възрастният свещеник е сърдечноболен, а той носи нитроглицериновите хапчета, затова трябва да е наблизо през цялото време. Извини се за неудобството, а аз го пуснах да влезе и му обясних къде сте отишли. — Тя се загледа в Торн. — Скъпи, какво се опитваш да скриеш?
— Нищо — махна той с ръка.
— Не, има нещо — настоя тя. — Познавам този поглед, гледаше така, когато преследваше някой труден обект. Дори когато бяхме заедно, ти…