Някои от тях били доста ярки личности, като сър Джейсън Бранд, който носел ален плащ, обкована със сребро рапира, нарезен пистолет с кремъчен затвор и пиел вино от сребърен бокал. Най-интересното беше, че той прекарал значителна част от живота си, като се сражавал за различни каузи по целия свят.
Кейхил беше страстен любител на историята и това му помагаше много в работата като шериф на Болдуин Каунти, защото настоящето на това място бе тясно свързано с миналото. Трябваше да познаваш и двете, за да ги разбереш.
Миналия месец например го бяха повикали да потуши скандал на едно от местните гробища. Наели бригада озеленители да оправи стар гроб, но докато работели на него, те взели, че съборили част от квадратната му черна ограда.
Семейството на починалия, което наблюдавало работата отблизо, изпаднало в ярост и се втурнало да вдига оградата, излагайки всички на опасност, защото попаднало точно под стрелата на крана. Инженерът озеленител не могъл да разбере причината за тази яростна реакция и също проявил враждебност, която завършила със сбиване между него и собственика на парцела.
Кейхил пристигна на мястото и ги разтърва, като ги заплаши, че ще прекарат уикенда в затвора, ако не се успокоят.
Той, естествено, много добре знаеше защо реакцията на собственика на парцела беше толкова яростна. Не толкова отдавна тук издигаха черни огради около гроба на човек, подозиран, че е магьосник или вещица. Легендата гласеше, че ако част от оградата падне, злият дух ще се надигне от гроба и ще се всели в някой роднина.
Затова поддържането на оградата не беше акт на почит, а на самозащита, разпалвана от ужас. Във всеки случай Кейхил не се нуждаеше от обяснение. Причината за прекалената реакция му стана ясна още докато караше патрулката към местопроизшествието.
Роднините, излагайки се на риск да бъдат ударени от крана, вече бяха възстановили оградата. В противен случай щеше да го направи Кейхил, преди още да се опита да говори с тях.
Отдавна беше научил, че там, където властват дълбоко вкоренени суеверия, логиката е излишна. След като оградата беше вдигната отново с участието и на Кейхил, той спокойно помири двете страни и всички бяха доволни.
Безполезно беше да се опитва да обясни на озеленителя тези суеверия. Нямаше смисъл и да спори със семейството колко невероятно е някой, който е в гроба от петстотин години, да се надигне и да ги обсеби.
Кейхил беше наясно колко безполезно би било да опитва, затова и не го направи. Просто прие, че едната страна е затънала в семейни суеверия, а другата е типичен представител на пресметливия бизнес.
А самият Кейхил? В какво вярваше той?
Докато изучаваше късчето сребро, си спомни какво бе изпитал онази вечер.
Благодарност, че имаше ограда.
Торн чакаше на стълбите, когато монсеньор Де Марко и хората му от тайното разклонение на Църквата пристигнаха.
Беше обяснил на Ребека, че за собственото му душевно спокойствие иска те да останат няколко дни при Де Марко, докато не се увери напълно, че това място е безопасно. Разбира се, тя възрази, но знаеше, че има една граница, отвъд която, италиански нрав или не, нещата се развиваха така, както Торн иска.
Това не се случваше често, защото той рядко се чувстваше заплашен. Не чувстваше и нужда да доказва мъжествеността или смелостта си. Но решеше ли, че Ребека или децата са в опасност, действаше с такава целеустременост, че не оставяше място за съмнения кой командва и кой изпълнява.
Тъй като все още не бяха разопаковали напълно багажа, да го съберат се оказа проста работа и двама от облечените в черна кожа мъже започнаха да товарят куфарите в черните линкълни.
Други двама влязоха в къщата, за да придружат Ребека и децата до верандата. Десниците им стояха скрити под палтата. Петият отвори вратата на монсеньор Де Марко, а шестият зае позиция и започна да оглежда края на гората. Всичко се случваше, без да се чуват никакви нареждания. Торн забеляза в ушите им микровълнови слушалки — те наистина бяха обигран екип.
Де Марко се движеше с тържествено изящество, което беше в рязък контраст със сериозността на положението.
— Да тръгваме — каза той.
Нямаше благословии, формалности или поздравления от името на църквата. Само две прости думи, които означаваха, че той смята всеки миг в тази къща за заплаха. Торн погледна към човека, който наблюдаваше края на гората.