— Кажи ми кои са тези мъже.
— Трябва да тръгваме — настоя монсеньорът. — Но щом искаш да знаеш, те са асасини, защитници на църквата. Те до голяма степен са обучени като теб, Торн, но притежават също верността и отзивчивостта на свещеници.
— А ако Ребека и децата са в опасност?
— Ще ги защитават с живота си — заяви Де Марко. — Семейството ти никога няма да бъде само дори когато спи.
Торн кимна на Ребека и децата да се качват в колата. Антъни притисна дланта си към прозореца — таен знак, който означаваше: „Винаги ще бъда с теб!“
Торн вдигна длан с разперени пръсти. Почувства сълзи в очите си, но с ядно смръщване прогони прилива на чувства. Обърна се към Де Марко и тихо му каза:
— Пазете ги с цената на живота си!
Монсеньорът кимна леко.
— Тези мъже са ветерани в охраната и са силни не само в молитвите, но и с оръжията. Господин Торн, ти и децата ти сте в добри ръце.
— Аз няма да тръгна с тях — обясни Торн, пренебрегвайки погледа на най-близкия и като че ли най-хладен асасин. — Тази нощ оставам тук.
Де Марко остана с отворена уста.
— Разбирам раздразнението ти, господин Торн, но аз повиках един специален клон на йезуитите, обучени да се справят с подобни неща.
— Кевънау жив ли е?
— Да, Дейвид е жив.
— Разпита ли го?
— Няма нужда. Зная, че е срещнал демонична сила, която го е последвала до жилището му, атакувала е съзнанието му и го е съкрушила. Подробностите не са важни, защото демоничните сили винаги примесват достатъчно истина в лъжите, с което могат да объркат дори избраните. Всъщност най-безопасният начин да се справиш с демон е да не говориш с него и изобщо да не го слушаш. Затова използваме много строги ритуали. Не се отклоняваме от проверената във времето рутина.
Торн беше чул достатъчно.
— Добре — намеси се той. — Закарайте семейството ми в безопасната къща и го пазете грижливо.
Изражението на Де Марко стана напрегнато.
— Господин Торн, макар да си смел човек, мъж с кураж и обучен да разследва човешките дела, ти нямаш опит в работата с обекти от тази сфера.
Торн не обръщаше внимание на най-близкия асасин, гледаше как Ребека и Малъри се качват в линкълна. Те изглеждаха изплашени, докато Антъни сякаш се забавляваше — едно малко приключение в иначе скучния живот, състоящ се от училище, домашни, помощ в домакинството и задължителната ежедневна тренировка по бокс и борба с татко.
Торн се бе погрижил животът им да не стане твърде сериозен прекалено рано — за „сериозното“ имаше достатъчно време. Още когато бяха съвсем малки, той реши, че децата му няма да бъдат жертви и ще могат да се защитават, да оцелеят в гората, ако се загубят, да се оправят с огъня и студа, пустинята и снега.
Торн беше гледал сериозно на родителските си задължения и сега това се изплащаше. Двете деца бяха уверени, не се плашеха лесно и щяха да се приспособят към условията в убежището без излишен стрес. Но той не желаеше това положение да се превърне в изпитание за тяхното търпение, затова щеше да остане тук през нощта.
— Защо настояваш да останеш? — попита отново Де Марко.
Торн погледна към асасина с мрачното изражение.
— Нищо не знам за духовете, но не искам да се притеснявам до края на живота си, че този ще изскочи отнякъде. Лично ще се погрижа да изчезне.
Ребека наблюдаваше внимателно от колата.
Де Марко пристъпи предпазливо напред.
— Господин Торн, без съмнение ти си бил много уважаван в своята област. Но тогава си имал работа с човешки сили, сили, които познаваш. А това е мощ, която дори аз не разбирам. Нямаме никаква представа колко силно е това същество и дали изобщо сме в състояние да се борим с него. Върховният генерал на йезуитите е изпратил цяла армия…
— Екзорцисти?
Де Марко стисна устни.
— Може и така да се каже — така ги наричат обикновените хора. Но това само потвърждава онова, което ти казах. Те имат опит в подобни ситуации и познават демонските тактики и методи. Не могат да бъдат хванати неподготвени.
В думите на свещеника имаше смисъл. Торн бе наясно с ползата от опита. Беше набивал в главите на полицаите новобранци, повтаряйки като мантра: „Липсата на опит те прави прекалено самоуверен, а това е причина за смъртта на много хора. Така че не бързайте и не забравяйте, че не знаете всичко. Гледайте бавно, говорете бавно, но мислете бързо“.