Торн трябваше да признае, че няма опит с такива неща, но пък мотивацията му бе силна: семейството беше всичко, което имаше, всичко, което искаше, и единственото, за което му пукаше. Не го беше грижа за собствения му живот и за това, че може да бъде ранен. Отношението му беше просто и естествено. И преди е бил раняван, а накрая всички ни чака смъртта. Щеше да си опита късмета.
Торн безстрастно и с клинична точност прецени уменията на асасините.
Бяха мълчаливи, движеха се с изкусна координация и демонстрираха уважение. Вън от Църквата всеки от тях можеше да печели по четвърт милион годишно, като охранява президенти, известни личности или бизнесмени. Торн реши, че те ще пазят Ребека и децата добре.
Беше видял достатъчно. Време беше да прекрати този разговор.
— Закарай семейството ми в безопасната къща, монсеньор, и накарай твоите хора да поемат физическата им охрана. С духовната ще се заемеш ти.
— Значи още искаш да останеш?
— Оставам.
Де Марко се обърна бавно с наведена глава. Тръгна, но скоро спря и се обърна отново към Торн:
— Ще ми направиш ли една отстъпка? Йезуитите няма да се организират до утре сутринта.
— Какво да направя?
Монсеньорът протегна ръка към най-близкия асасин. Мъжът беше облечен изцяло в черни кожени дрехи, имаше къса черна коса, мургава кожа — очевидно първо поколение американец от италиански произход. Беше кръстосал ръце на гърдите, дланите му се криеха под полите на палтото. Имаше широки рамене, тежки ръце и дебели бедра. По гърлото му като верижка минаваше тънък белег. Лицето му не изразяваше никакви чувства.
По необходимост Торн отдавна беше развил способността да преценява на кого може да повери живота си. Реши, че този мъж заслужава доверие.
— Това е моят най-умел и доверен служител — каза Де Марко и леко кимна. — Казва се Артемис.
Без никаква промяна в изражението си Артемис се поклони на Торн.
— Направи ми тази услуга — продължи Де Марко, — позволи на Артемис да остане тази нощ с теб… Само той и никой друг.
— Защо?
— Стар библейски принцип, господин Торн. „И Той изпрати учениците си по двама“.
— Аз не съм ученик — изръмжа Торн.
— Въпреки това — монсеньорът плесна с ръце, сякаш бе благодарен за мъдростта в тази мисъл — принципът е разумен. Нали и уважаваното полицейско управление на Лос Анджелис го използва?
Торн трябваше да признае, че свещеникът отново беше прав. Новобранецът трябва да работи в двойка с ветеран месеци преди да го пуснат сам на улицата.
— Добре — отговори той. — Но само той. Другите трябва да бъдат с Ребека и децата. А ти знаеш какво да правиш.
— Никой от нас не бива да спи, докато не дойдат йезуитите — отговори монсеньорът. — Тогава можем да си починем, те ще сменят моите хора.
Торн посочи към Артемис.
— Колко още ще дойдат?
— Нямам представа. Не повече от пет-шест. Първо, те не са много. И предполагам, разбираш, че Рим не обича да ги използва прекалено много от страх да не би орденът им да бъде унищожен.
— Можеш ли да защитиш жена ми и децата в духовен план? Да ги предпазиш от гласовете, мислите?
— Мястото, където ще ги скрием, е защитено от молитвите на свещеници, монахини и други членове на църквата, много по-святи от мен. Нашите молитви няма да спрат, а в тях се крие истинска сила.
— Молитви — бавно повтори Торн. — Все още ли вярваш в тях?
Свещеникът изсумтя.
— Молитвата може да победи там, където оръжието се проваля.
След като монсеньор Де Марко си замина, Торн влезе в къщата, а Артемис го последва.
Съвсем непринудено мургавият асасин извади нещо, което Торн веднага разпозна като осемзарядна пушка помпа „Мосберг“, 12-и калибър, идеална за борба с безредици. Мощно, просто и ефективно оръжие.
Асасинът му го предложи безмълвно.
Торн примигна, но после го взе. Той счупи леко цевта, за да се увери, че в нея няма патрон, провери дали предпазителят е сложен и преметна пушката през рамо.
— Благодаря — промърмори, докато влизаше във всекидневната. Артемис вървеше с гръб към него, като държеше под око останалата част от къщата.
Торн отключи стоманения сандък и извади бронежилетка, натъпкана със заредени пълнители. Взе един „Колт 1911А1“, калибър .45, и вкара патрон в цевта. Сложи го на предпазител с взведен ударник. Единственото, което трябваше да направи за първия изстрел, бе да свали предпазителя. Накрая препаса брезентов колан с още пълнители. После извади и една КАР–15.