Чу тихо бучене или гръмотевица и вдигна глава, после хвърли поглед към масивния стенен часовник: девет часа. Размърда се, защото усети изтръпване в раменете и краката.
Часовникът продължаваше да тиктака, да тиктака…
„Хайде, хайде… давай да свършваме“.
Торн погледна към Артемис. Макар да изглеждаше напълно спокоен, едната ръка на асасина беше скрита под палтото.
Торн можеше само да предполага какво държи в нея. Вероятно беше нещо малко по размери, но с голяма скорострелност и мощен възпиращ ефект. Това съкращаваше списъка до „Узи“ или МАК–10. Реши, че вероятно става дума за МАК–1017. Той беше по-доброто оръжие заради четиридесет и петия си калибър. Но при стрелба бягаше над целта повече от узито, освен ако стрелецът не успееше да го държи надолу. Не че тази разлика беше кой знае колко важна. Торн не мислеше, че Артемис се затруднява да удържа автомата.
— Откога си на тази работа? — попита го той.
Дълго време Артемис не отговори, после каза тихо:
— Опасно е да говорим в търбуха на звяра.
Торн огледа празното помещение.
— Смяташ, че някой подслушва?
— Да, така смятам.
Торн обмисли това.
— Добре… можеш ли поне да ми кажеш с какво според теб си имаме работа? Не виждам как това би могло да ни навреди.
— Колкото по-малко знае какво мислим ние, толкова по-добре.
Торн стисна зъби и лицето му стана сурово.
— Виж, вече ми дойде до гуша от мистицизъм, от Църквата, тайните общества и екзорцизма. Това е моят дом и ако не получа съдействие, ти излизаш през предната врата с всичките си оръжия.
Той зачака, а Артемис бавно обърна глава и го погледна в лицето.
Торн остави мосберга до стената.
— Добре, решението си е твое — изправи се и тръгна към асасина.
— Чудовище — каза той с безизразен глас.
— Чудовище… — повтори Торн, без да му проличи дали вярва или не. — Какво чудовище? Искаш да кажеш, нещо като Дракула? Вампир?
— Нещо подобно — хладно отговори Артемис.
— Чудовище, подобно на Дракула — повтори Торн. — Чудовище като ходещ скелет? Това ли наричаш чудовище? — Той замълча. — Това са приказки за лагерния огън, човече.
— Така е — съгласи се Артемис. — Моят народ, италианските цигани, имат много истории за край лагерния огън. Но не всички са само истории.
Торн си мислеше, че е изпитал почти всичко на този свят, но в момента го изненада най-любопитна смесица от чувства. Преди да заживее в тази къща, той щеше да се изсмее дори на идеята за вампир. А сега претърсваше с поглед сенките.
Съсредоточи се върху предната врата. Къщата беше тиха като гроб. Артемис бе неподвижен като камък. Торн наклони глава към вратата на мазето.
Не му допадаше това чакане. Предпочиташе това нещо да дойде с моторен трион, сатър, готварски нож, или каквото там носи безжалостният Изкормвач, така че да изиграят този танц най-сетне.
Не му помагаше и това, че Артемис не проявяваше никакви признаци на нетърпение. Той сякаш беше стоял в този ъгъл сто години и можеше да изкара още толкова.
— Какъв е твоят случай? — попита Торн.
Артемис го погледна с безизразно лице.
— Искам да кажа, каква е твоята история? — настоя Торн. — Никой не работи това, освен ако няма някаква мания. — Той почака. — Така че каква е причината при теб? Знам, че има такава.
— Защо питаш?
— Ами, да кажем, че искам да знам кой ми пази гърба. — Тонът на Торн беше неотстъпчив. — Поне толкова трябва да знам.
За първи път от часове Артемис смени позата си. Той вдигна очи към откритата част на горния коридор, сякаш си представяше, че скелетът ги зяпа оттам и преценява всяка негова дума. И тогава, колкото и да беше невероятно, май се засмя, но толкова бързо и кратко, че Торн се зачуди дали не му се е сторило.
— Нямам мания — най-накрая отговори Артемис. — Правя това от чувство за дълг.
Торн слушаше, без да помръдва.
— Преди около двадесет години група екстремисти нападнаха моята черква в Колумбия — продължи Артемис. — Помощник-свещениците и монахините се озоваха в капан в параклиса. Но аз бях под него в мазето… с децата. — Той въздъхна дълбоко. — Когато започнаха да убиват, хората ми, аз трябваше да крия децата и… ги накарах да пазят тишина. Не ни откриха, така че трябваше да седим и мълчим… и да слушаме писъците… докато горе убиваха другите.
17
Автомат, конструиран от Гордън Инграм, който става много популярен в престъпния свят заради голямата си огнева мощ: 1000 изстр./ мин. — Б.пр.