Артемис кимна.
— И какво? — настоя Торн. Нямаше да остави асасина да се измъкне без отговор. Мина учудващо дълго време, преди Артемис да въздъхне дълбоко и още толкова, преди да се размърда неловко и да наведе глава; Гласът му беше по-тих от преди.
Торн седеше неподвижно и мълчаливо, когато асасинът заговори.
— Сблъскахме се с нещо подобно в Северна Африка… преди четири години. Да, борихме се. Църквата изпрати своите най-уважавани…
— Екзорцисти — довърши вместо него Торн.
Артемис въздъхна.
— Точно в това беше проблемът, господин Торн. То не беше обсебено. Не беше превзето от някаква демонична сила. То беше верен служител на подземното царство.
Торн се опули.
— И?
— Затова екзорцистите не можаха да го унищожат — Артемис вдигна рамене. — Накрая аз и моите хора трябваше да го спрем. Но за да успеем, трябваше напълно да унищожим формата, която то обитаваше. Изгубих дузина много смели мъже. Градът загуби над сто невинни граждани. А църквата — мнозина свещеници. Накрая успяхме да го превърнем в прах. Аз взех прахта и я пръснах във водите на Нил близо до Александрия, а оттам тя се отправи към морето.
Торн се замисли.
— Ако е бил демон, не че лесно ще повярвам в такива неща, значи не сте го ликвидирали напълно. Унищожили сте само тялото, което е обитавал.
— Това беше достатъчно — измърмори асасинът. — Силата, която беше в него, може да оцелее, но без човешката форма, която да изпълнява заклинанията, тя е ограничена.
Торн размишлява известно време.
— Ако това е истина, тогава, независимо какво представлява, той може да се измъкне, да хване някого другиго и да започне отначало?
— Не е толкова лесно — отговори Артемис. — Ако изобщо са останали демони, малцина са хората, които знаят как да поддържат връзка с тях. Те са от друго измерение и почти не могат да бъдат контролирани. Рядко се случва някой, обсебен от тяхната сила, да не изгуби разсъдъка си заради игричките, маските и тайните им планове. Другата опасност е, че те могат да атакуват мислите на хората около нас. Могат да накарат податливите на внушение да ни нападнат физически. Могат да манипулират правителства и правоохранителни органи, защото са в състояние да влияят на човешките мисли. — Той се вторачи право в Торн. — Мощта на магьосника е страховита, защото не е от това измерение. Само силата на молитвата й вярата могат да те опазят от демона.
— Но ти каза, че сте унищожили един — промърмори Торн. — Как успяхте?
— След дълга битка. Но онова, което унищожих тогава, е нищо в сравнение с това, срещу което сме изправени сега.
Обгърна ги дълго мълчание.
— А срещу какво сме изправени сега? — тихо попита Торн.
Артемис го погледна в очите.
— Срещу онова, което въстана срещу самия Господ.
10.
Торн вече разбираше как звукът от капеща вода можеше да докара човека до лудост, която бързо се превръща в умопомрачение.
Сети се за японското изтезание с капеща вода и реши, че в началото човек вероятно не усеща нищо. Но след няколко дни ударът на една-едничка капка със сигурност действа като промушване с нож. Запита се дали мъченията, предназначени за хората, са родени от човешки умове, или са вдъхновени от други сили… като тази тук.
Въпреки присъствието на асасина, заминаването на семейството му и останалите събития през този необикновен ден, Торн беше изненадващо спокоен. Според него причината бе в това, че се беше отказал от всяка надежда за почивка и сън и се бе подготвил за нощ, пълна с ужас и изненади. Затова нямаше как да бъде разочарован.
А може би всичко, което се бе случило, просто беше събудило бойния му инстинкт. Той не беше пенсионер достатъчно дълго, че да изгуби бойната си готовност. Това нещо в къщата малко го плашеше, но повече го ядосваше. Наум си пожела този… магьосник, или каквото там беше, най-сетне да започне представлението. И тогава се случи. Просто така.
В далечния край на всекидневната се отвори едно чекмедже.
Само.
„Внимавай какво си пожелаваш, защото…“
Торн насочи поглед към чекмеджето и внимателно го огледа. Увери се, че то не се беше отворило поради някаква обичайна причина.
„Не беше кой знае какъв ход“, помисли той.
— Не прави нищо — тихо каза Артемис. — Проверява ни.
— Защо?
— Изпитва нашата смелост.