— Ха — изръмжа Торн, — трябва да направи нещо по-впечатляващо от това.
— Ще направи.
Асасинът бръкна под палтото си и откопча кобура. Когато ръката му се появи, държеше глока, зареден с пълнител за петдесет патрона, както беше предположил Торн. Той никога не беше виждал такъв пистолет. Разбра, че тайните воини на църквата разполагат със собствена мрежа от оръжейници и специалисти и вероятно притежават няколко завода и оръжейни магазини. Така лесно можеха да купуват каквото искат, без да оставят документални следи и да уведомяват нагоре по командната верига.
По-вероятно е дори, размишляваше Торн, да нямат йерархична командна структура. Сигурно отговарят само пред един човек и толкоз. Не беше трудно да се проумее защо никой друг не ги контролира. Те бяха прекалено ефективни и опасни, за да се пренебрегне рискът да бъдат водени от неопитен командир. Самото им съществуване прекрачваше границата между религията и закона.
Рим разрешаваше да се използва сила само при крайна необходимост, папският престол бе издал и декрет срещу насилието, с изключение на случаите, когато то е единствена и неизбежна възможност. Торн предположи, че по-голямата част от работата на асасините е да предпазват хора, един вид телохранители. Сигурно рядко ги използваха за нападателни операции.
Скръц… скръц… скръц, скръц, скръц, скръц…
Нямаше предупреждение, но Торн не бе и очаквал такова.
Всички чекмеджета на писалището започнаха да се отварят и затварят едновременно, като шумно се блъскаха обратно само за да излетят отново навън. Торн чу тихите думи на Арамис сред тряскането на чекмеджетата.
— Не обръщай внимание — промърмори той. — То проверява нашата решимост.
— И как се справяме? — попита Торн.
— Повечето хора щяха да избягат с писъци от къщата. Няма съмнение, че то започва да се разочарова.
Торн изпръхтя и щракна предпазителя на помпата.
— Значи това плаши хората, а? — После се обърна към нищото. — Я се гръмни.
Най-горното чекмедже на бюрото полетя през стаята право към Торн. С всички неща в него то беше като тежък дървен снаряд. Не показваше никакви признаци, че ще се забави или отклони в своя полет и Торн почти изръмжа, когато протегна ръка и го хвана. Моментално се извъртя и го разби на малки черни късове в рамката на вратата.
Вкара един 12-калибров патрон в цевта и отново се съсредоточи върху писалището. Чу трясъци и от кухнята и тръгна натам.
Артемис прошепна напрегнато:
— Близо е! Не може да прави такива неща, ако не е съвсем близо!
Торн не чу добре асасина. Беше в кухнята, където чекмеджетата се отваряха и затваряха с трясък. От подредения от Ребека бюфет се вдигнаха цяла редица готварски ножове и насочиха назъбените си остриета срещу Торн.
Той раздвижи пръсти и усети хладния въздух по изпотените си длани. Примигна и се опита да повярва на очите си. Ножовете бавно се обръщаха към него. После един по един полетяха към тялото му. Той изруга от изненада, блъсна вратата и я затвори в мига, когато ножовете започнаха да се забиват до дръжката в дъбовата й облицовка. Останал без дъх, Торн рязко се обърна към асасина.
— Трябва да е наблизо, за да прави това, а?
— Да! — озъби се Артемис. — За да задвижи нещо, трябва да го вижда! Почти да го докосне! Силите му са ограничени!
Торн погледна към стъклените врати, които извеждаха на задната тераса, и забеляза нещо да се придвижва бързо към гората. Беше само едно бяло потрепване и той изобщо нямаше да го види, ако бе останало неподвижно, но то направи грешка.
Торн си спомни най-простото правило: стой неподвижен. Когато се криеш, никога не мърдай. Ако нещо може да издаде позицията ти, това е движението.
Той присви очи и се вгледа по-внимателно. Не се съмняваше, че е видял движение, колебаеше се какво се е движело.
— Хайде — каза той и тръгна към вратата. Нямаше нужда да поглежда назад, за да се увери, че асасинът е зад него. Той отвори вратата и пропускайки стъпалата, прескочи перилата и се приземи от метър и половина. Артемис направи същото малко по-встрани.
Торн приклекна и се взря внимателно в мрака.
— Видях го — прошепна той.
— Да — отговори Артемис. — Обсегът му е само десетина метра.
Стиснали здраво оръжията си, те потеглиха през полето към тъмната линия на гората.
Скрито зад тънките клони, то наблюдаваше двамата мъже от края на гората. После се обърна безшумно и навлезе по-дълбоко сред дърветата.