Не беше готово за пряк сблъсък. Още не се бе приспособило към този век и тези хора и реагираше дори по-бавно от последния път, когато го бяха събудили. А това бе много отдавна.
Да, вече беше освобождаван веднъж и почти беше успял, когато онзи проклет старец откри кой е. После се разбушува битка и старият последовател на юдейския Бог го вкара обратно в омразните вериги — единствения затвор на тази земя, който можеше да го задържи. Повече нямаше да бъде затварян. Вече бе призовал силите да обновят тази гнила плът, освен ако някой не го смаже напълно, не стрие костите му на прах и не я разпилее по вятъра.
Достатъчно голяма сила можеше да го убие. Подобно на всяка друга, и тази плът подлежеше на унищожение. Но техният страх го беше спасил.
Преди триста години, когато го освободиха за първи път, бяха усетили слабото му място и можеха да го унищожат, като го приковаха с вериги за стената. Стига да го бяха заровили достатъчно дълбоко, за да не бъде открит отново.
Не, той не беше неуязвим, както те погрешно повярваха, но бе използвал страха им, за да съхрани малкото останала кръв в този разложен саркофаг от плът и кости и да се запази жив.
Той винаги отдаваше дължимото уважение на тези, които го заслужават, и призна, че старият пуритан имаше свръхчовешка сила и смелост. Наистина, старецът притежаваше мрачната, предизвикателна смелост на „Законодателя“, който служеше на Бога на робите и ги поведе към тяхната Обетована земя.
В съзнанието му се появиха омразните образи на белобрадия Законодател и отвратителния му брат и той изръмжа, разтърсвайки глава, за да ги пропъди. Но споменът не избледня. Той още можеше да види как братът удря пустинята с тоягата си и превръща прахта в насекоми.
Чудесата на Мойсей воюваха срещу неговата черна магия, а той му отвръщаше деяние по деяние: змии, кръв и напаст от жаби. Но щом по-големият брат, Аарон, удари земята и превърна прахта в живи същества, изведнъж силите му отказаха. Той не можа да повтори това ново деяние. Силите не му бяха изневерявали никога преди.
Не… никога преди Мойсей.
Да… великият Мойсей, който побягна като престъпник и се завърна като скитащ овчар само за да замине отново с цял народ под пурпурния си плащ.
Никога не си беше представял, че някой може да е неподвластен на магията и да оцелее от яростта му, като презре неговите заклинания, фокуси и проклятия.
Преди да се появи Мойсей, той беше унищожавал всеки, който му се бе противопоставял. Изгубил им беше броя.
С мощни заклинания и проклятия опита да изтощи и него, но те нямаха никакво въздействие над пророка. Затова смени тактиката и нападна семейството му. Но и това се оказа безрезултатно и той осъзна, че Законодателя е издигнал около тях защитна преграда. Накрая опита да подбуди хората да се разбунтуват срещу своя Пророк, но магиите му предизвикаха само вяло мърморене.
Магическата му мощ се обезсили, щом се изправи лице в лице срещу Мойсей. Единствената му утеха беше, че Аменхотеп II, фараонът, който се противопостави на Законодателя, лесно се поддаваше на контрол. За негов късмет.
Ако в този черен час Аменхотеп по някакъв начин го бе подразнил, той просто щеше да убие Сина на Ра със същата лекота, с която го беше издигнал на трона. Но младият фараон беше покорен и прилежно изпълняваше заповедите му. За разлика от Рамзес, който едва-що качил се на трона, бързо се самозабрави и се наложи да бъде унищожен, преди да навърши двадесетата си година.
Докато мислеше за амбициозния, но заменим Рамзес, щракна с пръсти — той не беше загуба. Можеше да си направи фараон с лекотата, с която превръщаше мъртвата материя в змия или изсмукваше жизнената енергия на горските обитатели само като минаваше покрай тях.
Той си спомняше хълмовете добре, защото при него всички физически сетива на човека — зрението, слухът, силата и паметта, бяха по-силни, за да може по-добре да боготвори своя бог — Сет, Върховния Бог на Мрака, Владетеля на Подземния свят. Човеците го наричаха Сатана, Белиал, Велзевул, Дявол… Толкова много имена…
Смешно му беше на какво се кланят египтяните. Той остави хората да боготворят Пта, Амон, Мут, Хор, Озирис или Тот. Те обожествяваха бика, кравата, чакала, ястреба, крокодила. Или си правеха идол от парче дърво или камък и го почитаха, макар той да не можеше да яде, да вижда, да ходи или дори да слуша.
Щеше да бъде забавно, ако не беше толкова трогателно.
Но нямаше съмнение: Богът на робите, Богът на Мойсей, бе най-могъщият от всички богове. Мойсей го доказа, когато три дни не позволи на Ра да се появи в небето и цялата страна потъна в толкова гъст мрак, че можеше да се усети физически. Въпреки това робите имаха светлина през деня и палеха свещи през нощта.