— И изгуби.
— Да, скъпа, помня.
— Нямах намерение да ти натривам носа — усмихна се тя. — Но не се ли говори, че голфът действа успокояващо?
— Не мисля, че тук има игрище за голф.
— О, Майкъл, я стига. Всеки град има игрище за голф. — Тя продължи да подсушава косата на Малъри, но се наведе, за да погледне в очите осемгодишното момиче. — Добре ли си, скъпа?
Малъри потърка сънените си очи.
— Гладна съм.
— Ще приготвя нещо след минутка. Става ли?
— Добре…
Торн погледна през прозореца към камиона на транспортната фирма. Работниците се бяха свили в каросерията и чакаха дъждът да спре, но когато огледа внимателно черните буреносни облаци, Торн разбра, че бурята няма да свърши скоро. Не им се виждаше краят и бяха толкова плътни, че имаха вид на твърда материя.
Въпреки практичния си характер Торн се замисли за предишните обитатели на къщата — по мнението на всички нормално и любящо семейство. Но шест месеца след преместването си тук, една сутрин били открити от обезпокоен учител, на когото направило впечатление отсъствието на децата.
Били мъртви от цяла седмица.
Никога не било обяснено убедително какво се е случило. Бабата била намерена в гардероба си с лице, замръзнало в ужас. Явно била починала от сърдечен удар, уплашена до смърт.
В буквалния смисъл.
Намерили съпругата, увиснала на полилея, с въжето за пране около врата. А после най-странното от всичко — открили съпруга в предната градина. Очевидно той просто излязъл гол в януарския студ и седнал в снега, докато не починал от хипотермия.
Разумен и много уважаван от местните хора, той би могъл да се спаси, когато поиска, като просто стане и извърви десетината крачки до предната веранда. Но вместо това си седял в снега и умрял от бавна и мъчителна смърт.
Естествено, колкото по-малка е една общност, толкова по-бързо обитавана от духове къща се сдобива с магическа слава. И се превръща от нещо, будещо ужас, в обект на голям интерес. По-късно идват суеверията и накрая къщата се превръща в легенда. Това беше главната причина Торн да си позволи този имот. Той беше нежелан не само от местните, но и от външните хора.
Торн изпитваше неясно уважение към свръхестественото, но не го смяташе за заплаха. Беше крайно практичен и притежаваше естествена наклонност да се бори с всякакви предизвикателства, независимо дали те са свръхестествени или не. Накратко, не се плашеше от истории за духове.
И за миг не беше повярвал, че в къщата има „духове“, „привидения“ или нещо, което посред нощ потраква с вериги зад стените.
Ребека обаче беше много суеверна — резултат от традиционното католическо възпитание. За нейно успокоение Торн носеше кръстче, но не беше особено религиозен. Желанието й той да е в безопасност го трогваше и затова го носеше.
Нямаше нищо против, че Ребека остана вярваща католичка и бе възпитала Антъни и Малъри в традициите на Римокатолическата църква. Фактът, че в Сидър Ридж имаше многобройно католическо паство, беше една от причините да се преместят тук.
Ако в града нямаше черква, сделката изобщо нямаше да се състои. Ребека приемаше без проблем това, че Торн отказваше да ходи на черква. Нищо лично, беше й казал той, преди да се оженят по традиционната католическа церемония. Торн просто не смяташе, че на човек му е нужна черква, за да познава Господ. Тя отговори, че чете в сърцето му и че Господ също го прави. Това й беше достатъчно.
И макар Торн да изпитваше отвращение от всичко религиозно, той окуражаваше децата си да следват примера на своята майка. Беше убеден, че независимо дали църквата е нещо добро или лошо, тя определено не причинява вреда.
Ребека се обади от другия край на помещението:
— Скъпи, слез в мазето и виж дали можеш да пуснеш котела.
Торн видя, че Антъни трепери, наметнат с одеяло през раменете.
— Дааа — промърмори той и се обърна от прозореца към прекалено голямото, странно дълго стълбище, което водеше към мазето дълбоко под къщата.
Мракът долу беше непрогледен.
Торн щракна ключа на осветлението в началото на тридесет и трите стъпала. Беше ги преброил удивен, че някой е построил стълбище, което сякаш водеше право в сърцето на планината.
Нямаше очевидна причина за това и той веднага реши, че са направили стълбището, защото викторианската сграда е била построена върху някакво по-старо здание. Под сутеренния етаж вече е съществувал и затова е бил запазен като готово укритие срещу бури.