Бяха използвали само сребро за основите и за куките с булото, което символизираше Месията. И за да бъде посланието напълно ясно, булото се спускаше до земята. По този начин показваше, че Месията е мостът между небето и земята.
Познай своя враг? Да, той познаваше своя враг. Вероятно разбираше юдейския Бог по-добре от самите юдеи и признаваше, че ЯХВЕ е по същество непобедим.
Но народът му бе уязвим, защото не следваше изцяло Неговата сила и не владееше пълното познание. Това можеше да стане, стига да го бяха търсили така, както удавникът търси сламка.
Най-голямото му предимство бе това, че те нямаха представа за своите възможности. Затова той избягваше прекия сблъсък. Нека го мислят за привидение, таласъм, гном или друг жалък образ от смешната им космология. Защото, ако им разкриеше истинската си същност, той неизбежно щеше да потвърди и съществуването на техния Бог. Затова беше по-добре да минава за продукт на тяхното суеверие и самозаблуда.
Той се засмя.
Да, ще бъде всичко друго, но не и това, което е в действителност.
Опита се да не мисли за това, че юдейският Бог би могъл да отслаби силата му. Добре помнеше как не успя да изравни резултата с Мойсей, щом Аарон удари земята с тоягата си и прахта се превърна в комари. Той се опита да повтори чудото, но юдейският Господ му отне силата.
Яхве беше противник, когото трябваше да уважава и от когото трябваше да се страхува. Възможно е да уважаваш онова, което мразиш.
По непонятни причини определени предмети, реликви и хора бяха извън: обсега на неговата сила. Те бяха някак си „оградени“ от Стареца и толкова далеч от неговото влияние, колкото бяха звездите. Срещу тях той разполагаше само с човешка сила. А срещу онзи въоръжен със стомана пуритан, майстор фехтувач на своето време, тази сила се беше оказала недостатъчна.
Може би с времето щеше да се възстанови напълно, но трите хиляди години в гроба дадоха своето отражение. Беше се впуснал глупашки напред, пиян от възторг, че е свободен, и твърде късно разбра, че е възкръснал в странна и чужда страна.
Бързо научи езика им, докато ходеше невидим сред тях — беше си детска игра. После се появи нуждата и той започна да се храни с тях, взимайки кръвта им, за да се възстанови напълно.
Не бе очаквал бунта, който предизвика, но битката започна веднага.
Старият беше повел хората от града точно както Мойсей водеше робите — неумолимо, внушително и безстрашно. После пуританът обедини сили със стареца и в неговото отслабено състояние двамата заедно му дойдоха в повече.
Но сега можеше да започне отново.
Този път нямаше да направи същите грешки. Първо щеше да ги изпита, да проучи способностите им, дълбочината на вярата им. Щеше да опознае техните оръжия. Да проучи реакциите им. Щеше да ги подложи на изпитание и да разбере кой е мъдър и кой смел. А ако някой заподозреше кой е той в действителност, щеше да умре.
Стоеше прегърбен от слабост на края на гората. Дрехите на фермера едва му ставаха, но засега бяха достатъчни.
Хвърли поглед към господарската къща, не я помнеше същата отпреди триста години. Сигурно бяха построили тази модерна сграда върху могилата, в която го бяха погребали. Спомни си къде бяха заровени последователите му…
Входът към пещерата беше по-различен от преди. Беше малък и почти скрит зад ствола на непознато дърво, израсло на склона на планината. Въпреки това той различи в нощта абсолютния мрак на тунела зад стената и разбра, че той ще го отведе при съкровищата, оръжията и неговите хора…
Силата му се завръщаше малко по малко. Чувстваше как се разширява и как скелетът се покрива с плът. Косата му беше израсла до раменете, а вдигнеше ли ръце пред лицето си, виждаше как ръцете и пръстите се изпълват със слоеве влажни мускули.
Смъртоносната диря, която беше оставил в гората, показваше откъде бе получил храната, за да изгради наново плътта си. Само да протегнеше ръка, и животът на птицата или животното ставаха негови. Можеше да прави така с всички, беше го правил през вековете. Само човекът беше неподатлив, затова трябваше да бъде убит физически… като фермера.
Да, Стареца беше създал човека различен от всички зверове на земята. Само човекът съзнаваше, че е нещо повече от плът, че живее и че ще умре. Само човекът осъзнаваше Бога.