Той застана на пет-шест метра от дървото и протегна ръце. После затвори очи и осъществи контакт с… него…
Преди да реши да премести дървото или самата планина, бе поразен от странното чудо на силата, която действаше чрез него. Никога не беше я разбирал напълно, макар тя да бе с него вече пет хиляди години.
Някога, преди хилядолетие, беше видял лицето си. Но разбра, че то е само маска. Затова се вгледа по-надълбоко и откри у себе си друго лице.
Така беше от столетия. Годините щяха да минават и най-накрая той щеше да зърне истинската си същност. Но с времето щеше да почувства, че лицето, което е видял, не е неговото истинско аз. И щеше да погледне по-дълбоко само за да започне цикъла отново… лице върху лице, маска върху маска. След толкова години най-после осъзна, че то никога няма да му позволи да разбере своята истинска същност.
Да… по някаква причина то беше решено да крие истинското му лице от него. Той не спори, не се оплака. То щеше да му дава сили, единствено ако му се подчинява. Той беше слугата, а то господарят.
Когато повтори чудесата на Мойсей, юдеите бяха потресени. На него му беше дадена сила, равна на тази на Законодателя, деяние по деяние, но накрая техният Бог просто го спря. Тогава, победен, той избра тактическото отстъпление, вместо да води обречена битка.
Но даде следната клетва: щом не може да победи проклетия слуга на юдейския Бог в открита битка, ще му отнеме народа, който Мойсей бе дошъл да спаси.
Той не можеше да повтори изумителните чудеса на Законодателя, но успя да спечели по-малки победи в пустинята. Малко по малко, със страх и объркване, бе изтощил Израил така, че нито един мъж или жена от това поколение не видя Обетованата земя, с изключение на Осия и Халев.
Те, като Мойсей, бяха непобедими, защото страхът им бе надвит от тяхната вяра. Вместо да се страхува, Мойсей се уповаваше на своята вяра. Отказваше се от страховете си, от хората, богатството, властта, от ужасяващите отговорности и се оставяше на Бог да го спаси. Господ никога не го подведе.
Магьосникът си напомняше, че страхът дава много добри резултати в съчетание с объркването. В собствената им Книга пишеше, че „ще разберат само част“ и никога цялото. Но той ги порази с деяние, което ограниченото им познание не можеше да си обясни, и те скоро забравиха всичко научено за доброто и злото в света.
Бяха уплашени и объркани, той ги беше докарал дотам. Вече можеше да започне да смесва страх, ярост и горчивина в съзнанията им.
Всичко, което се искаше от него, бе просто, да показва сила. А те не можеха да я разберат. Тя не се вписваше в техните догми, баналности, красноречиви молитви, в думите на пророците им.
Докато се страхуваха, понеже не разбираха тайните на този свят, той щеше да властва над тях.
Мислите му се върнаха към предстоящата работа. С всеки миг ставаше все по-силен и осъзнаваше надигащия се у него дух, който идваше от дълбините, където пространството и мракът не съществуват. Но той знаеше, че това е само още една маска. Нямаше нужда да разбира всичко, а и не искаше. Това беше неговата сила и не го беше грижа откъде идва, дали е нещо живо, или е просто изначална сила, която той се беше научил да впряга.
Дървото бързо започна да се накланя и нощта се изпълни със сухото пукане на изтръгващи се от земята корени. После то бавно рухна настрани с оглушителен тътен.
Той не изпита самодоволство и не се учуди, че си е върнал силата. Защото макар и затворен от векове, не си бе позволил да се отпусне.
Бе упражнявал способността си да се свързва със съзнанията на смъртните и причини смъртта на двете семейства, които неволно се бяха настанили над гроба му. При всяка смърт, независимо дали беше убийство или самоубийство, той поглъщаше част от енергията на хората — техните омрази, страхове, любови и желания.
Това беше достатъчно, за да поддържа остатъка от живот в неговите чезнещи форми.
Това, което беше направил, бе изключително постижение, той самият не бе и помислял, че ще изкара толкова време. Затова се подготви за онова, което можеше да намери в пещерата. Може би останалите не бяха имали такъв успех.
Това нямаше особено значение. Той беше създал своите последователи и ако те бяха загинали, щеше да си създаде нови.
Щеше да управлява невидим, както винаги. В Хетек, цивилизацията, която обитаваше пустинята преди възхода на Египет от морските племена на севера, народът боготвореше лъва, изобразен в първоначалната форма на сфинкса. Не минаха и хиляда години, и глупавият Рамзес настоя на мястото на лъвската муцуна да се изсече неговото младо лице, за да станел паметникът „египетски“!