Ребека се взря в най-милите светлосини очи, които някога беше виждала.
— А моят съпруг?
Отец Тревър явно споделяше тревогата й.
— Нашият най-смел воин е с него.
С кратко помахване старият свещеник се обърна и изчезна във вътрешността на къщата. Ребека остана сама с монсеньора, който я гледаше съчувствено.
— Не си мисли, че на въпросите, които могат да възникнат у теб, няма отговори — каза той благо. — Бог знае всички отговори. Ние получаваме частици от тях и се опитваме да се справим колкото може по-добре с тези оскъдни познания.
Ребека погледна към пустата врата.
— Той… прилича просто… на един стар свещеник.
Монсеньорът се засмя тихо.
— Сигурен съм, че и Мойсей е приличал на прост овчар.
Торн не си направи труда да помисли защо трима тежковъоръжени бойци, готови за битка с непознатото „нещо“, слушат толкова внимателно съветите на човек, който със сигурност не бе похващал оръжие през целия си живот.
Предусещайки тяхното нетърпение, професор Адлър зае място в средата на помещението. Кейхил и Торн не оставиха пушките помпи, но Артемис държеше оръжията си скрити. Това нямаше значение. Торн знаеше, че асасинът може да ги извади за десета от секундата и да започне да стреля във всички посоки.
— Няма да бъда многословен — започна професорът. — Аз съм най-вече антрополог. Занимавам се с онова, което е останало от праисторическите общества, главно в Средиземноморието около 2000 г. пр.Хр. — По навик закрачи из помещението. — За щастие езикът, който разпознах по брънката от веригата, е архаичен иврит и можах донякъде да го разшифровам.
— Донякъде? — повтори Кейхил. — Донякъде не ни върши работа!
— Кейхил, моля те — намеси се Торн.
Професорът вдигна ръка.
— Няма да мога да ви дам окончателен отговор, но ще ви кажа това, в което съм сигурен. — Той прочисти гърлото си. — Според обичая по онова време надписът на веригата трябва да бъде един и същ на всяка брънка. Написаното на белезниците е било ключ към… силата, която се предполага, че има това същество.
— Добре — обади се Торн и направи крачка напред. — Какво пише там?
Настъпи малка пауза.
— На брънката пише: „За да се окове змията на…“, но останалото липсва. Имаше и четири букви: Я-Х-В-Е. Има и нещо, което прилича на името „Ианий“. За съжаление останалите брънки и белезниците ги няма. Ако наистина сте ги дали на отец Кевънау и моите подозрения излязат верни, всичко вече е скрито от Светата канцелария в Рим.
— Способни са да го направят — подхвърли Кейхил.
— Нямаме нужда от веригите, за да сме наясно за какво става въпрос, защото Рим вече изпрати цяла армия в нашия град. — Торн се приближи към Кейхил. — Утре градът ще гъмжи от свещеници и екзорцисти, а това… нещо още не е направило нищо.
— Така ли? — Кейхил хвърли поглед към кухненската врата.
Торн се намръщи на шерифа и се обърна към Артемис.
— Кажи нещо.
— Не му е тук мястото.
— Хайде, хайде — изръмжа Кейхил.
Артемис въздъхна.
— Има много по-вещи в тази област от мен. Те ще бъдат тук утре, ако вече не са пристигнали.
— Каква е ползата от теб, ако не ни помогнеш да разберем това?
Като голям черен прилеп, който изскача от най-тъмния ъгъл на пещерата, Артемис се изправи с едно-единствено плавно движение. Под дългата до глезените кожена дреха носеше броня, в която криеше няколко глока, пълнители и скъсен автомат МП–521. Скрит от дългото палто, под мишницата му висеше един танто22, дълъг трийсет сантиметра, който приличаше повече на катана23.
Той кимна.
— Сигурен съм, че мога да бъда от полза.
Кейхил неволно отстъпи назад, но Торн и не очакваше друго, така че просто избърса потта от челото си. Въпреки адския студ в мазето и смразяващия вятър, който проникваше през стените, той се потеше обилно.
За обща изненада професорът изобщо не реагира и продължи да говори:
— Какво знаем? Първо, основното: знаем, че става дума за скелет, окован в сребърни вериги, на които има надпис на древен иврит. После скелетът тайнствено изчезва. Знаем, че Ианий е магьосникът, който се противопоставя на Мойсей в седма и осма глава на Изход. Вероятно това са останките на същия Ианий. Но как е стигнал до този континент, е въпрос, напълно открит за догадки. Аз самият нямам теория.
21
„Хеклер & Кох МП–5“ е автомат, разработен от фирмата през 60-те години и приет на въоръжение от полицията и граничните части на ФРГ. — Б.пр.