Торн имаше лошо предчувствие.
— Какво знаете за този Ианий?
— Ако си спомням правилно, Ианий е бил единственият оцелял член на високоорганизирана раса, обитавала Северна Африка три хиляди години преди възхода на Египет. Предполага се, че е архитектът на сфинкса, изпреварил пирамидите в Гиза с три хилядолетия, независимо от твърденията на египетското правителство. Смятаме, че управлението на Ианий се е опирало на няколко мъдреци. Управлявал е по същия начин както по-късните египетски фараони. С тази разлика, че праисторическият Египет на Ианий, ако предпочитаме да го наречем така, бил управляван от Съвет на шестимата.
Торн направи физиономия.
— Защо шестима?
— За това има множество предположения. Седем и три са числа, свързвани с юдейския Бог. Според юдейската митология седем е съвършеното число. А шест е най-тясно свързвано с демоничните духове. В Библията те се споменават като главни сили, светоуправители. И накрая идва самият Сатана.
— В това няма никакъв смисъл — промърмори Кейхил.
— Напротив — обърна се към него професорът, — има. Шест е само с едно по-малко от седем. Според теорията на нумерологията и някои митологии Сатаната е само една стъпка по-ниско от Бог, както човекът е една стъпка по-ниско от ангелите. Нумерологията е намерила място в митологията на много нации и заслужава научно внимание. В този необикновен случай тя може да ни разкрие намеренията на възможния враг.
Торн го прекъсна:
— Професоре, ще бъда откровен. Не вярвам на нищо от това, което говорите.
— Не е нужно човек да вярва в митологиите на другите — отговори Адлър, без да се смути, — но понякога е полезно да разбереш в какво вярва другият, особено ако ти е враг. Дори апостол Павел е познавал многобройните богове на Акропола, когато възвестил новия юдейски Бог, наречен Иисус от Назарет.
Никой нямаше желание да каже нещо по този въпрос. Професорът почака малко, загледан в Артемис и Торн. Тонът му стана по-сдържан:
— Вие двамата явно сте решили да останете тук, в сградата, в случай че той се върне?
Торн кимна леко. Артемис не каза нищо, просто не виждаше нужда.
— Да — промърмори професорът и се съсредоточи върху търпеливия асасин. — Кажете на вашите началници, че и други могат да ви подкрепят срещу това създание. Може да имате нужда и от нашата помощ, за да победите. Защото, ако не бъркам, този магьосник няма да тръгне срещу нас сам.
— Откъде знаеш това? — изръмжа Кейхил.
— Според всичко, което знаем за това древно общество, ако можем да го наречем така, то е било управлявано от Съвета на шестимата. А щом обществото е пропъдило този магьосник чак на нашия континент, логиката подсказва, че е постъпило така и с останалите. Това е бил единственият начин да се освободи веднъж завинаги от тях.
— Защо? — попита Кейхил.
— Защото, ако се отърват само от единия, останалите ще го спасят. Който е направил това, никак не е бил глупав. Успял е да предвиди всяка случайност. — Професорът се замисли. — Да. Убеден съм. Той не е сам. Тук има и други и той ще събуди и тях. — Внезапно професорът стана нетърпелив и строг. — Независимо дали вярвате или не, Вселената съдържа тайни, които не знаем и никога няма да узнаем. И дори да сте убедени, че магията е само пушек, огледала, илюзии, номера и скрити врати и пружини, тя е действителна сила. Сила, с която трябва да се съобразяваме. Не познаваме възможностите на истинското магьосничество. Те лежат отвъд познанието, отвъд науката. Ако сте умни, оттук насетне ще действате особено внимателно.
Смръщеният поглед на Кейхил можеше да разтопи ледник.
С по-тих глас професорът завърши:
— Не знаем докъде се простират неговите сили, така че ще трябва да ги откриваме малко по малко. Което може да се окаже… скъпо.
Поведението на Артемис се промени и той загледа продължително професора. После бавно пристъпи напред.
— Утре вече няма да сме сами.
Тези думи накараха Кейхил да заговори:
— Надявам се, момчета, които и да сте… да имате някакъв опит в това. Имам екип от млади заместници, на които им е трудно и адрес да намерят. Само половината от тях имат опит на стрелбището, и то малък.
— Шегуваш ли се? — възкликна Торн.
— Ей — стрелна го с поглед Кейхил, — аз съм сам. Нужно е време, за да обучиш тия деца.
— А какво стана с по-възрастните?
Кейхил вдигна рамене.