Почувства, че Артемис променя прицела си. Беше се съсредоточил върху кухненската врата.
— Опитват се да те хванат, за да те убият ритуално. Абсорбират човешката енергия. Мисля, че това поддържа живота им. Поне такава е теорията.
Той наблюдаваше внимателно двойните врата. Не бе успял да различи ясен образ, но знаеше какво е видял. Беше един от двамата, които приближиха отдясно. Торн безуспешно се опита да не обръща внимание на вратна. Пушката помпа я беше унищожила. Сега нямаше нищо, което поне малко да забави влизането им.
По неясна причина облечените в сиво не тревожеха особено Торн. Той чувстваше, че те не са толкова смъртоносни, колкото онзи в алената роба. Не се запита защо. Сега се доверяваше на инстинктите си повече от всякога.
Запита се дали главният магьосник не иска да провери колко добре действа екипът му, преди сам да се намеси. Може би целта му беше да види как са се съхранили след дългото заточение.
Торн се намръщи. Щом всичко свършеше, щеше да се погрижи от тях да не оцелее и частица. Не смяташе това за прекалено.
— Тук.
Торн се извъртя като светкавица и стреля, съзнавайки, че Артемис също е чул гласа и стреля с него. Едновременните изстрели от пушката и МП–5 издухаха гардероба и огледалото, в което за един безумен миг Торн съзря отражението на фигура в сива роба. Той изстреля още един патрон, когато отново се чу:
— Тук.
Образ!
Торн схващаше бързо, затова не стреля по видението, а се извъртя в противоположната посока, търсейки в какво да се прицели…
Нищо…
Не видя нищо.
Той скръцна със зъби:
— Могат да проектират образа си!
— Може би само в огледало!
— Край.
С тази дума той небрежно се прицели в последното здраво огледало и дръпна спусъка. Изстрелът го отнесе заедно с рамката и част от шпакловката, изстрелвайки на талази облак бял прах към тавана. Трясъкът от изстрела бе последван от шума на презареждането на три патрона, които Торн бързо пъхна в патронника.
Опрели гръб в гръб, те направиха малък кръг. Странно защо, Торн прошепна:
— Нападали ли са те лице в лице?
— Да. Онзи, срещу когото се бих в Африка, използваше специален нож, изкован с определен ритуал, който трябваше да му помогне да погълне жизнената ми сила.
— Как тия типове могат да погълнат някого?
— Става дума само за енергия — прошепна Артемис. — Така ми беше обяснено. Ние сме душа и физика. А има и част от нас, която е само електричество. Това е онази част от живота, която остава след нас, когато напуснем този свят.
— Смешна работа — изскърца със зъби Торн.
— Смешно или не, в това вярват.
Торн се обърна и насочи дулото към площадката.
— Няма повече огледала за тях. Какво чакат?
— Предполагам, че искат да ни подплашат. Торн се намръщи. После си спомни телефонния разговор на асасина.
— Свещениците идват ли?
— Да!
Торн вече се придвижваше към стълбището.
— Няма да позволя на тия дядковци да попаднат в престрелка! Да приключваме с това!
Възражение не последва.
Артемис бе на крачка зад него, когато поеха нагоре по стъпалата. Торн не беше в настроение да проявява изтънченост, затова затрополи направо към първата врата, стаята на Антъни, и я ритна да се отвори, насочвайки пушката.
Нищо.
— Каква е тази работа? — изръмжа Торн. — Тия типове ще ни нападат ли или не?
Артемис пазеше гърбовете им и МП–5 сочеше право към стълбището. От тази позиция не виждаха целия първи етаж и вратата на кухнята, затова Торн погледна в глобуса на полилея, който висеше от високия пет метра таван.
Не, нямаше пряка видимост към вътрешността на всекидневната, но глобусът отразяваше всичко, включително сивия силует на прага на кухнята!
Торн тръгна, като избута Артемис встрани, и насочи помпата право надолу към площадката. Нямаше пряка видимост към вратата, но прецени по памет местоположението й и дръпна спусъка.
Експлозията бе страховита и разхвърля панели и изолация на всички страни. Торн рязко се завъртя, за да види отражението върху глобуса, и в този момент откъм кухнята изригна стенание на ранен човек.
— Това е! — провикна се Торн.
Той се спусна надолу по стълбите и на два метра от пода се прехвърли през перилата. Стовари се тежко в хола и с две крачки стигна вратата, осъзнавайки смътно, че горе избухва стрелба.